Да се премахне плоският данък и България отново да се завърне към прогресивен е идея, която през последните години се лансира от БСП и се приема за лява. В средата на април подобна стъпка препоръча приключилата тогава мисия на МВФ, водена от Жан-Франсоа Дофан. В заключителния документ е записано, че вариантите са или да се повиши ниската ставка на плоския данък конкретно върху доходите на физическите лица, или да се премине към прогресивен с цел да се акумулират повече приходи в бюджета и да се отговори на нуждата от огромни инвестиции в различни сфери.

Икономисти коментираха пред "Дневник", че въпросът не се повдига от фонда за първи път, но не смятат, че това се налага в момента. Такава е позицията и на Министерството на финансите, което - откакто е оглавено от настоящия вицепремиер Асен Василев - има за основна цел да повиши събираемостта на данъците.

След приключването на мисията, окончателен доклад от която се чака в края на юни, на въпрос на "Дневник" за повече детайли Дофан обясни идеята като начин да се акумулират повече приходи в бюджета. Той посочи, че очевидно България трябва да се държи консервативно по отношение на бюджетния дефицит и публичния дълг, а в същото време има огромна нужда от инвестиции в инфраструктура, социална защита и човешки капитал.

Според Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, вероятно този данък "дразни идеологически" икономистите от развитата Западна Европа. "Просто трудно възприемат, че има такова нещо все още и то работи ефективно", коментира той. Според него това, че фондът не обосновава предложението за реформа само за данъка върху личните доходи много напомня кампанията срещу плоския данък в България, която "също е пришита към дебата за неравенството".

И Петър Ганев, и Георги Ангелов, старши икономист на "Отворено общество", смятат, че плоският данък работи и няма основания да се пипа в момента. "Ниски данъчни ставки по преките данъци се доказаха като добър и работещ модел от гледна точка на облекчаване на данъчната тежест и от гледна точка на събираемост на приходите. Всъщност, не само не трябва да се променя този модел, но би било добре той да се разпростре и към други проблемни налози - например, осигуровките са с твърде високи ставки (над 30%) и там има стимули за укриване. Намаление на ставката при осигуровките може да даде добър ефект върху пазара на труда, доходите на домакинствата, но и върху събираемостта", коментира Ангелов.

Петър Ганев посочва, че идеята на МВФ трябва да се погледне в контекст - отнася се за средносрочен план, при което се търсят повече възможности за бюджета, за който има и други идеи, включително по-висока ефективност на публичните разходи. Допълва, че очевидно фондът не толкова критикува плоския данък, а изхожда от позицията как да се намерят повече пари за по-голямо преразпределение и едно от предложенията е да се вдигнат преките данъци.

Подчертава, че в данъчната система на България към момента преките данъците са това, което работи най-ефективно и най-малко тежи и по-скоро проблем има заради високите осигуровки и в някаква степен косвеното облагане.

Георги Ангелов не смята, че сегашният момент е подходящ за такава реформа. "От една страна, вдигане на данъчни ставки няма да има добър ефект в и без това тежка и несигурна икономическа среда. От друга страна, държавният бюджет и без това има повече приходи заради високата инфлация, така че няма необходимост да се увеличават приходите", посочва той. Допълва, че е налице рекордно голям бюджет и няма нужда от повече приходи като самоцел.

Според Ангелов все пак е по-добре да се намалят осигуровките, тъй като те са три пъти по-високи като ставка от плоския данък. "Във всеки случай, намаление на облагането би имало положителен антикризисен ефект, доколкото ще останат повече средства в домакинствата, особено в нискодоходните. Но ще има и по-дългосрочен положителен ефект върху пазара на труда", напомня той.

Петър Ганев вижда по-скоро негативни ефекти от такава стъпка за момента - свиване на потенциала за икономически растеж, "със сигурност" по-голям сив сектор и укриване на доходи и ограничаване на динамиката в най-динамичните сектори - особено дигиталния.

Според това ще са последствията, защото начинът, по който се дискутира идеята реално означава премахване на плоския данък - въвежда се необлагаем минимум, което свива приходите от този данък с 30-40%, а може и 50%. И следващата стъпка е вдигане високо на ставката - до 20-30%, за да компенсира това.

Според него в България двата плоски данъка се схващат като "скачени съдове" и вдигането на ставката върху личните доходи ще доведе до вдигане и на приходите на бизнеса.

На въпрос защо икономистите на МВФ не предвиждат тези ефекти, той коментира, че те вероятно прилагат рамката, която виждат в собствените си богати западни страни със сложна данъчна система.

България има множество възможности да генерира повече приходи без да пипа данъчните ставки - чрез по-висока събираемост, затваряне на схеми за избягване, трансферно ценообразуване, има резерви в неданъчните приходи, а и не всички разходи в бюджета са достатъчно смислени, казва на свой ред Георги Ангелов. "Обратно, вдигане на ставка вероятно ще има обратен ефект и ще стимулира избягване на данъци. Това не е само аргумент за ефективност, но и за справедливост, а справедливостта е много важна, за да може една данъчна система да е приемлива за обществото и устойчива", допълва икономистът.

Най-лесно е да се вдигнат ставките на честните данъкоплатци - но това ги поставя в по-неравностойно положение спрямо други, които укриват обороти безнаказано или трансферират доход в офшорки. В този смисъл, първи приоритет е да гониш нечестните да си платят дължимото, а не да вдигаш ставката на честните, заключава той.

Изглежда в Министерството на финансите също не виждат нужда, нито сега, нито в по-дългосрочен план, от реформа на плоския данък. Това се разбира от отговорите на въпроси на "Дневник". В тях се посочва, че след въвеждане на плоския данък има устойчив ръст на приходите както при корпоративните данъци, така и при данъците върху доходите на физическите лица. На свой ред допълват, че този вид облагане намалява стимулите за укриването на данъци и данъчни измами.

Отбелязват, че основните приоритети на данъчната политика се отнасят до:

Въвеждането на прогресивно данъчно облагане на доходите на физическите лица не следва да се разглежда изолирано, а трябва да бъде съобразено както с основните принципи за ефективност на данъчната система, така и с провежданата данъчна политика в България, посочват още от министерството. Напомнят, че през годините тази политика се е развивала в посока на намаляване на данъчната тежест.

Наблюдаваната трайна тенденция на нарастване на данъчните приходи през последните години показва, че структурата на данъчната система благоприятства нарастването на бюджетните приходи и поддържането на фискална стабилност, което е предпоставка за икономически растеж, допълва министерството.