Брокери съобщават за "нереални" цени на панелни жилища заради поскъпването на суровините

Поскъпването на строителните материали през последните години заради нарушените вериги на доставки от началото на пандемията и последвалата висока инфлация е довело до изкривявания на пазара на готови жилища. Това коментираха участници в конференцията "Шумът на парите".
Всички те обаче смятат, че въпреки продължаващия ръст в цените на имотите не може да се говори за балон на пазара. Подчертават, че има обективни причини за поскъпването, а ръстът в броя на сделките изпреварва този на цените.
Нереални неща стават на пазара
Евгени Василев, управител на "Арко риъл истейт", обяви, че през последните три месеца има драматична промяна на пазара, която го дели на две - на имоти в строеж и на готови жилища. Оскъпяването на строителната продукция вкара в доста сериозни размисли самите строители и купувачите са доста по-предпазливи да влизат в покупка на сгради в начален етап на строителство, анализира той. Затова по думите му се случват нереални неща на вторичния пазар, на който се продават построени вече жилища. За пример той даде немислими доскоро сделки за панелни жилища в "Младост 3" в София при 2500 - 3500 евро на кв.м.
Затова той смята, че купувачите вече трябва да бъдат консултирани не по критерия цена на квадратен метър, а според конкретното жилище, типа строителство, квартал.
Допълни, че паралелно въздържането да се продават имоти в строеж ще създаде недостиг на пазара, което отново ще тласне цените нагоре.
Цитира данни, според които със среден доход в София може да се купят 0.81 кв.м жилищна площ в момента, а в Берлин - 0.42 кв.м, в Лондон - 0.30 кв.м. Допълни, че в региона на Централна и Източна Европа като достъпност до покупка на жилище спрямо доходите на хората София, Пловдив и Бургас са в топ 6 на градовете с най-достъпни за покупка жилища. Андон Андонов, управител на агенцията за недвижими имоти "Ера", посочи, че има недостиг на апартаменти в строеж, а търсенето не спада. Имотите наистина растат, но ако се махне инфлацията, ръстът не е толкова голям. Посочи, че лихвите по заемите постепенно ще растат, и направи изчисление, че при ръст на лихвата от 1% и среден ипотечен заем от 150 хил. лв. месечната вноска ще се увеличи с около 80 лв. "Ако за някого такова нарастване е проблем, то той не би следвало изобщо да взема ипотечен заем", посочи той.
По данни на участниците в дискусията все повече имоти се купуват със собствени средства, като за София 50% от сделките са такива, за Варна, Бургас и Пловдив - около 25%.
Балон няма
Участниците в дискусията коментираха, че има по-скоро внушения за балон, отколкото реално да се формира такъв. Веселина Генева, управител на консултантската компания "Амрита", даде пример с това, че някои купувачи, които изпуснат набелязан имот, защото не са готови с капарото и документите навреме, малко панически се хвърлят да търсят друг в стремежа си при ръста на цените да не изпуснат и него.
В същото време има случаи на хора, купили "на зелено", на които строителят предпочита да върне депозита и да плати неустойка, но да развали договора, защото когато жилището е готово, ще може да му вземе много по-добра цена. Добромир Ганев, председател на Националното сдружение "Недвижими имоти", напомни, е сключването на договор за покупка на жилище "на зелено" е сред най-рисковите и от юридическа, и от търговска гледна точка и особено в тази ситуация трябва много да се внимава особено с по-малките строители.
Галя Йорданова, съосновател на консултанта "Мускетари", също потвърждава за голям интерес към покупка на жилища при наличието на инфлация, която изяжда дълговете и в същото време има достъп до рекордно евтини кредити.
Адвокат Николай Топалов, председател на съвета на директорите на "Лено", посочи, че много клиенти успяват да рефинансират взети кредити чрез продажба на имот, провокирана от ръста на цените. "Но според мен цените са пораснали в граници, които не подсказват за балонен пазар", допълни той.
Добромир Ганев също не смята, че може да се говори за балон заради ръста в цените на жилищата, като посочи, че през последните две години той е по-малък от ръста в броя на сделките.