В бюджета няма свободни средства за непредвидени разходи, нито има сериозен резерв в заложените капиталови разходи. Това обяви служебният министър на финансите Росица Велкова на пресконференция, като така обори лансирани според нея тези в обществото. "Твърденията в публичното пространство, че съществуват възможности на държавния бюджет за 2022 г., от които да се финансират непредвидени разходи, като например компенсации за битови и небитови потребители на газ, енергийни помощи, а дори и увеличаване на доходите - твърдения, базирани на излишъка, с който приключихме към 31 юли от 1.5 млрд. лв., са неоснователни", обяви тя.

Обяви, че с министерствата и с други ведомства, за които са предвидени капиталови разходи, се водят разговори какви икономии може да бъдат направени.

По думите на министъра излишъкът през лятото не е извънредно постижение, това се случва почти всяка година. Даде пример с предходните две години, когато бюджетът е приключвал на излишък през юли, а дори и през ноември, но годината е завършвал на дефицит.

Бившият министър на финансите Асен Василев, чиито заместник бе Велкова, коментира темата на предизборно събитие. "Знаете, че бюджетът към 31 юли беше с 1.5 млрд. лв. излишък. Предполагам, че към август ще е също с излишък. Погледнах какво е казала, казала е, че въпреки излишъкът не може да се гарантира, че няма да излезем на дефицит. Моят единствен въпрос е за какво ще се похарчат тези допълнителни 12 млрд. лв., за които разбрах, че се е говорило - може би, за да си купим евтин руски газ?", попита той.

В заложените 4 млрд. лв. капиталови разходи с европейски средства и 1.1 млрд. лв. в общинските бюджети не може да се направи преструктуриране, а от предвидените за пътища в бюджета на Министерството на регионалното развитие 1.2 млрд. лв. едва ли може да се очаква сериозна икономия, обясни министърът. Едва ли е целесъобразно да бъдат преструктурирани и заложените 1.1 млрд. лв. в сектор "Отбрана и сигурност" заради войната в Украйна и бежанския поток, допълни тя. Останалите около 600 млн. лв. от общо заложените в бюджета 8 млрд. лв. за капиталови разходи за годината за разпръснати между 40 разпоредители с бюджетни средства.

Изпълнението на тези разходи към момента е малко под 2 млрд. лв. Някаква минимална икономия ще има, но тя не е в такъв значителен размер, какъвто се обсъжда в общественото пространство. Има много непредвидени разходи, които служебното правителство ще се наложи да осигурява от преструктуриране на разходи по централния бюджет и икономии на първостепенни разпоредители, обясни Велкова. Като пример за непредвидени разходи посочи заделените за изборите 70 млн. лв. Освен това тепърва се търсел източник на финансиране за интеграция, здравни и социални разходи за бежанците от Украйна.

Опроверга и хипотезата за нова актуализация на бюджета, като посочи, че това е невъзможно заради това, че приходите са изключително "напрегнати".

Посочи, че при това положение единият вариант е дългово финансиране на дефицита, но при условие че новият размер на дълга е 10.3 млрд. лв. не смята, че той трябва да бъде надхвърлян. "Единственият вариант, който следва да се използва, са икономии и актуализация на разходите до размера, до който са възможни, за да се финансират спешни и неотложни разходи", подчерта Велкова.

Обяви, че през септември се очаква при благоприятни условия държавата да набере нов дълг до размера на разрешения в бюджета както от вътрешния, така и от външния пазар. До момента са набрани 1.8 млрд. лв.

Ръстът на икономиката през тази година ще е 2.9 на сто, а през следващата година - 2.2 на сто, сочи актуалната прогноза на ведомството. След добрия ръст през първото и второто тримесечие се очаква забавяне през следващите две и особено през четвъртото. Очаква се и инфлацията да се забави заради свиване на потреблението не само в България, но и в ЕС, като средногодишната ще е 12.6 на сто. Догодина инфлацията ще е 5.6 на сто, посочи Велкова.

За 2022 година според актуализираната фискална програма (КФП) дефицитът ще е 6.228 млрд. лева (4.1 на сто от прогнозния БВП), а за сектор "Държавно управление" дефицитът ще е 6 на сто от БВП.

За 2023 година прогнозата е за дефицит по консолидирания бюджет от 6.8 на сто от БВП или 11.4 млрд. лв. Велкова посочи, че основният ръст е при разходите за здравни и социални плащания. Посочи, че ако за база се вземе 2019 г. оттогава разходите за пенсии растат с 93%, а средният осигурителен доход - с малко над 40%.

Предупреди, че ако следващото редовно правителство не вземе мерки, включително и по отношение на данъчната политика и преструктурирането на разходите, то България ще се отдалечи от влизането в еврозоната, планирано за 2024 г., тъй като няма да отговаря на числовите критерии. Даде пример с това, че ако нищо не се промени, а очакваният да расте още дефицит по бюджета във всяка от следващите години се финансира с държавен дълг, то той би нараснал до 40% от БВП през 2025 г.