Тенденцията за влошаване на навиците на плащане в Европа се задълбочава. Един на всеки петима клиенти в Западна Европа и един на всеки четирима в Източна Европа плащат сметките си със закъснение или изобщо не плащат.

Това показват данните от представителното проучване на EOS "Навици на плащане в Европа" 2022, което тази година се провежда за 13-и пореден път съвместно с независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS и обхваща 3200 компании в 16 европейски държави. То се прави с две години прекъсване заради пандемията и затова и сравнението на данните е с 2019 г. В телефонното проучване са участвали ръководители на 200 български компании от търговията, индустрията и услугите.

При гражданите този дял е нараснал с 4 процентни пункта - от 18% през 2019 г. на 22% през 2022 г. Над 60% от гражданите сочат като причина за просроченото плащане на издадените фактури липсата на средства, на второ място е същата причина, но причинена от пандемията. На трето място стои небрежност. "Последното означава, че често хората имат добри доходи, но не умеят да ги управляват по най-добрия начин", коментира Райна Миткова, управител на ЕОС в България.Проучването показва, че в България делът на редовните плащания е 75%, което означава, че една четвърт се изплащат със закъснение или никога не се плащат.

В същото време срокът на отложено плащане расте. Миткова коментира, че в Източна Европа като цяло бизнесът е доста по-клиентски ориентиран и дава по-голям толеранс на клиентите.

Последиците от несъбраните вземания са, че всяка пета компания се чувства застрашена от фалит и в Европа, и в България, сочат данните от проучването.

Миткова отчита и че в България за разлика от останалата част на Европа има феномен, който няма рационално обяснение - че заплахата пред съществуването на компаниите не звучи така страшно на местния бизнес. Тя допълни, че е възможно това да се дължи на обстоятелството, че фирмите тук са свикнали на много кризи и прогнозираната нова не ги плаши толкова.

Данните от проучването показват още, че и при бизнеса дисциплината на плащане се влошава, като 26% от фактурите, издадени към фирми контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват (при средно ниво за Европа от 22%). Другите страни със сходен дял нередовни плащания са: Гърция и Словакия (27%), Румъния (25%), Унгария, Хърватия и Полша (24%).

Въпреки удължените срокове на отложено плащане в Европа (цели 37 дни за 2022 г. при 33 дни през 2019 г.), тези усилия на компаниите всъщност водят до влошаване на дисциплината на плащане - средно 23 дни отнема плащането на фактурите след падеж. Това е най-дългият период за плащане от 2014 г. насам.

България регистрира най-добър резултат по отношение просрочието на граждани в Европа - средно с 16 дни (спрямо 19 дни средно за Европа), а бизнес клиентите у нас бавят плащането на фактурите с 22 дни (спрямо 24 дни средно за Европа), което ни нарежда на второ място след Швейцария.

Всички очаквахме тази година да е по-добра, икономиката да се възстанови от пандемията, но войната в Украйна и последвалата инфлация и прогнозирана рецесия попречиха на възстановяването, коментира още Миткова.