Наред с последиците от войната в Украйна агресивното затягане на паричната политика в световен мащаб и постоянната инфлация очертават мрачни перспективи за развитието на икономиките. Заради това компанията за кредитно застраховане "Кофас" ревизира прогнозите си, като отчита, че перспективите пред Европа се влошават най-много.

Оценките на световния икономически растеж за 2023 г. са той да бъде под 2%, както беше през 2001 г., 2008 г., 2009 г. и 2020 г.

Макар че прогнозите бяха начертани в посока спад за всички региони по света, Европа е тази, чиито перспективи се влошиха най-много. Енергийната криза се задълбочава и Старият континент се подготвя за нови мерки. Независимо дали става дума за "доброволно" ограничаване на потреблението (преустановяване на дейности, който са нерентабилни поради разходите енергия) или за налагане на норми от страна на правителствата, това със сигурност ще доведе до намаляване на производството и спад на БВП, се посочва в анализа на компанията.

Според него в България ситуацията е още по-нестабилна предвид политическите и социалните рискове. "Не оценяваме начина на реализиране на определени политики, но наблюдаваме и анализираме резултатите от тях. На база на това мога да кажа, че енергийната несигурност в страната определено ще повлияе негативно върху бизнеса в следващите месеци, а ефектите ще се усетят дори и през 2023 г.", споделя Пламен Димитров, управител на "Кофас България".

През последните няколко месеца се наблюдава трайно висока и все по-широко разпространена инфлация в развитите и нововъзникващите икономики. В тази обстановка централните банки продължават да бъдат решително агресивни и повечето от тях се върнаха към невиждани през последното десетилетие нива на основните лихвени проценти, посочват експертите на компанията.

Дават пример с Федералния резерв, който повиши основната си лихва три пъти поред със 75 базисни пункта. "Тази агресивност води до засилено затягане на паричната политика в други страни (особено в тези с възникващи пазари) с цел да се спре обезценяването на валутите им спрямо щатския долар. Подобно затягане на паричните и финансовите условия, ако продължи със сегашните темпове, ще застраши глобалния растеж и финансовата стабилност", се посочва в анализа.

Оценката на експертите е, че макар централните банки да са решени да се борят с инфлацията с всички възможни механизми, много от тях са изправени пред конфликт с целите на фискалната политика на своята страна/регион. Националните правителства, борейки се срещу свиването на активността, действително увеличиха броя на мерките за подкрепа на покупателната способност на домакинствата и на паричните потоци на предприятията. Резултатът ще бъде потенциално голям риск за публичните финанси: увеличаване на публичния дефицит и рязко нарастване на разходите за финансиране, се посочва в анализа.