Министерството на финансите прогнозира 1.6% икономически растеж през 2023 г.
Министерството на финансите очаква брутният вътрешен продукт (БВП) за 2023 г. да отбележи ръст от 1.6 процента, като ще достигне над 173.8 млрд. лв. Безработицата се очаква да е 4.6 процента, а инфлацията - 6.4 на сто. Това обяви служебният министър на финансите Росица Велкова, представяйки проектобюджета за следващата година.
Прогнозата за растежа на служебното финансово министерство се разминава доста с тази на Българската народна банка, която очаква ръст от само 0.1 на сто.
Приходите в абсолютен размер се очаква да нараснат с 5.9 млрд. лева. Намалената ставка на ДДС за хляба, горивата и други стоки е заложена в проектобюджета, както и данъчното облекчение за деца и намалението на прага за регистрация на ДДС.
Разходите през 2023 г. ще нараснат с 11 млрд. лева, като бюджетният дефицит ще е 6.6 на сто. От тях 1.9 млрд. лв. са увеличени разходи за персонал. Около 3.7 млрд. лв. е ръстът на парите за пенсии, включително с увеличението на пенсиите от 1 юли. В капиталовите разходи има увеличение с 3.1 млрд. лева. Парите за отбраната са 1.85 на сто от БВП.
| При този дефицит през 2023 г. държавата трябва да изтегли нов дълг от 15.9 млрд. лв., с което размерът на държавния дълг би стигнал 50.3 млрд. лв. и 28.9% съотношение на дълг към БВП. |
"Тегленето на заеми ще продължи и през следващите години и към края на 2025 г. ще е над 38 процента от БВП, и е сериозно предизвикателство за малка и отворена икономика да набира дългово финансиране", изтъкна Росица Велкова.
Започват да нарастват лихвените разходи за обслужване на дълга, като за 2022 г. са около 600 млн. лева, а през 2023 г. прогнозата е да достигнат 832 млн. лева, 1.72 млрд. лева за 2024 г. и над 2.6 млрд. лева за 2025 г.
България е на четвърто място по размер на бюджетния дефицит в ЕС, като по-голям дефицит имат само Латвия - 7%, Франция - 6.5%, и Малта - 5.8%.
Министерството на финансите продължава да взима все по-скъп дълг
Велкова предупреди, че от 2019 г. до момента има много сериозно нарастване на социалните плащания, особено на пенсиите. По думите ѝ е време да се помисли за затягане на фискалната политика, каквато е тенденцията във всички европейски страни. Изтъкна, че държавата в един момент е възможно да не може да си осигури финансиране през външния и вътрешния пазар.
Според финансовия министър че все още не е изгубена напълно възможността България да влезе в еврозоната от януари 2024 г.