Вероятно само следящите внимателно бюджетните процедури в годините помнят, без да се замислят, как изглеждаше приемането на бюджета за тази година - с безброй процедурни хватки и трикове от страна на ГЕРБ, която тогава бе в опозиция, които целяха максимално затруденото му приемане в пленарната зала. Окончателното приемане в рамките на няколко дни стана възможно само защото Русия нахлу в Украйна и политическата злоба на деня се пренесе на друга територия.

Сега България отново е малко след избори, отново е време бюджетът да влезе в пленарната зала - до 31 октомври по закон, но този път дори не е сигурно, че ще се сформира редовно правителство. Това е и причината прословутите червени линии вече да прозират и по тази тема.

За да е още по-сложно, настоящият служебен министър на финансите Росица Велкова вече предложи проект на бюджет с шокиращи почти за всички огромен дефицит и нов дълг. Това даде повод на ГЕРБ и БСП да поискат изслушването й в пленарната зала, което се очаква да се проведе във вторник.

Предвид сложната политическа конфигурация в Народното събрание едва ли може скоро, ако изобщо, да се очаква сформирането на редовно правителство. В същото време по закон проектобюджетът за следващата година трябва да бъде внесен от Министерския съвет в деловодството на Народното събрание (никой друг не може да направи това - бел. авт.) до края на октомври. Това е и формалната причина служебният министър на финансите Росица Велкова да представи миналата седмица проект, който се очаква да бъде одобрен от кабинета на заседанието в сряда.

Най-коментираните моменти в проекта са това, че се залага твърде голям дефицит от 6.6% от БВП, или около 11 млрд. лв., и се предлага поемането на голям нов дълг от около 16 млрд. лв., който надхвърля и тазгодишния силно критикуван таван.

Пред БНР Велкова мотивира размера на новия дълг с това, че с него трябва да се финансират 11 млрд. лв. дефицит, с 3 млрд. лв. през март трябва да се плати падежиращ стар дълг, а остатъкът е ликвидност за поддръжка на фискалния резерв.

Обясни и че с актуализацията на тазгодишния бюджет се наследява "сериозен ръст" на разходите, свързани с действащи политики, които в проекта си тя не променя - увеличени пенсии, за които трябват 3.7 млрд. лв., разходите за персонал - 1.9 млрд. лв., социални пакети - 4.9 млрд. лв.

Подчертава, че няма как повишените разходи в толкова много сфери за токова кратко да може да бъдат наваксани от приходната администрация. От казаното от нея се разбра, че има и втори вариант на проектобюджета, който обаче няма да се внесе и който е с приемливия за всички дефицит от 3% от БВП, т.е. отговаря на т.нар. критерии от Маастрихт. За да стане възможно това обаче, значително трябва да се ограничат разходите, действащи към момента, като например да няма намалена ставка на ДДС за някои продукти и сектори.

Самата Велкова обаче смята за най-добър за страната трети вариант при липсата на редовно правителство - запазване на действащите през тази година разпоредби за бюджета и за 2023 г.

Бившият финансов министър Асен Василев ("Продължаваме промяната"), чийто заместник бе Велкова, я описва като "изключително добър професионалист", макар да критикува всичките изчисления в проектобюджета. Посочи, че "тук не говорим за това да са ти правилни сметките, а каква политика залагаш".

Обяви, че не разбира защо трябва да се взема толкова голям дълг, като по думите му постановката е грешна: разходите са необяснимо завишени с 10 млрд. лв., а приходите са подценени с 4 млрд. лв. "Няма как да ти излезе сметката и дефицитът", заключи той.

Посочи, че за пенсии, социални помощи и пр., заложени с актуализацията на бюджета в началото на лятото, трябват около 3 млрд. лв. и не разбира за какво ще се харчат останалите 7 млрд. лв. Обяви също така, че в проекта на Велкова не са нанесени ревизираните данни за растежа на икономиката през следващата година, които Националният статистически институт обяви миналата седмица, както и ръстът й през първото и второто тримесечие на тази. Отделно според него е заложена инфлация от 12.7% за тази година, а тя вече е повече и ако се "пипнат" само тези параметри в изчисленията - реалният ръст на икономиката и актуалната инфлация, може да се окаже, че догодина ръстът на икономиката няма да е 173.8 млрд. лв., а 185 млрд. лв.

Описа разчетите като постна пица за пенсионерите и социалните разходи и "една много тлъста пържола за строителните фирми и военнопромишления комплекс" и очаквано остро възрази срещу ограничаването на социалния пакет до само най-бедните.

Да не се вдигат прекомерно дългът и дефицитът е червената линия за "Демократична България", която също твърдо отстоява не само да не се повишават данъци, но и да се намалява данъчно-осигурителната тежест.

Най-важната антикризисна мярка е да не допуснем голям бюджетен дефицит догодина, за какъвто говори служебният министър на финансите, обяви икономистът Мартин Димитров пред "Нова телевизия". Анализира, че в стила на служебния кабинет е постоянно да говори за кризисни сценарии - започнали с енергетиката и преминаващи сега във финансите. Посочи, че дефицит от 6.6% от БВП е "огромен" и ще постави под въпрос стабилността на публичните финанси. Посочи, че не става дума дефицитът да е нулев, но според него и при 3%, може да се посрещнат разходите за пенсии и др.

На свой ред обяви, че и догодина се очаква икономиката да продължи да расте и ще осигури повече приходи за посрещането на разходите при очаквана доста по-ниска инфлация. За ръста на минималната заплата, за която настояват и бившите им управленски партньори от БСП, обяви, че тя трябва да расте с нарастване производителността на труда, а не самоцелно. Предишното правителство бе заложило в програмата си да се определи реален критерий, по който да се увеличава тази заплата, но дотам така и не се стигна. Ключовите теми за българските граждани са високите цени и ниските доходи, инфлацията и липсата на предвидимост. Така наскоро партията на Корнелия Нинова формулира гледната точка към отиващата си година и следващия бюджет. В духа на собствените си разбирания този бивш коалиционен партньор съзира нуждата от спешни мерки като тавана на цените на ток, газ, вода и парно, както и бюджета за 2023 г.

Очаквано най-активни по темата за бюджета са представителите на ГЕРБ, които в рамките на предишното Народно събрание станаха масово говорители по темата независимо от образованието и заеманите постове преди това.

В следващите 3 години заради управлението на "Промяната" трябва да се изтеглят 45 млрд. лв. дълг., обяви Делян Добрев, бивш министър на икономиката и енергетиката от партията на Бойко Борисов. Изчисли в интервю по "Нова нюз", че от последните години на комунизма до ден днешен България е натрупала сумарно 37 млрд. лв. дълг.

Повод за коментара му са разчетите на Министерството на финансите, според които и през следващите години не се предвижда свиване на дълга и в края на 2025 г. се очаква да се удвои спрямо сега до над 75 млрд. лв., или 38% от БВП.

Делян Добрев заяви и че днес партията му внася 7 антикризисни мерки, които няма да струват нищо на държавния бюджет. Това се видя от описанието им на лист хартия, публикуван в профила му във "Фейсбук", където последна точка е законопроект за "офшорния вятър".

От публикацията не се разбира откъде ще се финансират тези мерки, така че да не се отразят на бюджета. Обяснение не даде и колегата му Деница Сачева пред БНТ, където на свой ред лансира и мерките, и уверенията за бюджетната им неутралност.

Държавата навлезе в поредица от кризи, лошо управление на публичните финанси, влязохме в спирала от високи дефицити и дългове. Така пък описа ситуацията колегата им Кирил Ананиев, който допреди активно да навлезе в политиката от името на ГЕРБ, дълги години изготвяше бюджетите на държавата в качеството си на зам.-министър на финансите.

Според него "Продължаваме промяната" и БСП през последния месец са показали за пореден път, че са крайно леви партии, които искат само разходи, без да си дадат сметка, че те трябва да бъдат покрити с определени приходи. До този извод той стига от разговорите за съставяне на правителство, на което по думите му "Продължаваме промяната" отишли със списък от 16 точки, повече от половината от които изисквали харчове за поне 3 млрд. лв., а БСП обявили, че всички държави в момента харчат усилено и те не се притесняват от размера на дефицита и дълга.

Пред БНТ той подчерта, че ГЕРБ държи на благоразумното, дисциплинирано управление на публичните финанси, но ще предложи помощи не само за тока, но и за газа. С уточнението, че се предлага да се прецени кои фирми имат реална нужда от това, а не да се плащат компенсации на всички.

Партията на Борисов предвижда в края на мандата, който вижда пред себе си, България да се върне към критериите от Маастрихт, чието изпълнение е изискване, но не и гаранция за влизане в еврозоната.

Критериите включват дефицит от максимум 3% от БВП, държавен дълг от най-много 60% от БВП, средният темп на инфлацията да не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта темпа на инфлация в трите държави - членки на ЕС, с най-добри резултати за едногодишен период на наблюдение.

Този въпрос си задава в анализ Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

На практика президентът Радев, който в момента е и глава на изпълнителната власт, иска от народните представители да поемат политическа отговорност за увеличение на публичните разходи с 11.3 млрд. лева през следващата година, за дефицит от 11.5 млрд. лева и за емитиране на нов държавен дълг от 16 млрд. лева, обобщава картината според проектобюджета за 2023 г. той.

Допълва, че в момента е важно политиците да се върнат към благоразумната логика, която предвижда балансиран бюджет, тоест без дефицит в дългосрочен план. Като в лоши времена се допуска дефицит от 3%, а в добри - излишък. Според него само обсъждане на дефицити от над 6% от БВП трябва да бъде пресечено като политически и обществено неприемливо в настоящата стопанска реалност.

Икономистът също смята, че прогнозите на Министерството на финансите са по-консервативни от реалността и има резерви в приходите.

Предупреждава, че ако няма мнозинство на разума, което да даде ясни гаранции, че бюджетните разходи няма да растат отвъд динамиката в икономиката, че дефицитът ще е до 3% от БВП, а данъчният популизъм ще бъде предотвратен, то за пръв път от много години ще се наложи дисциплината да идва от пазара и кредиторите.

Бюджетът за 2023 година беше основната тема, дискутирана в хода на срещата в Министерския съвет.