Парламентарна комисия увеличи компенсациите на бизнеса за тока (допълнена)
Депутатите от енергийната комисия решиха да увеличат компенсациите на бизнеса заради скъпия ток. След гласуване на проекторешение на ГЕРБ бе гласувано компенсации да се получават за цената на тока над 200 лв. за мегаватчас.
Очаква се решението да бъде гласувано в пленарната зала в четвъртък. Както и това, което трябва да гарантира, че битовите потребители на ток няма да бъдат принудени да излизат на свободния пазар на ток до края на 2025 г.
Компенсацията се очаква да важи до края 2023 г. Това бе и аргументът на вносителите, че тъй като не е известно дали това Народно събрание няма да прекрати дейността си, трябва да се предвидят компенсации за бизнес и догодина, тъй като изплащаните сега са предвидени в Закона за бюджета и са до края на годината.
Оригиналното предложение на автора на проекта Делян Добрев беше компенсациите да продължат да бъдат в размер на 100 процента от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента "ден напред" на енергийната борса за съответния месец и базовата цена в размер 250 лева за мегаватчас, а големите енергийно консуматори да получат по-голяма помощ като за тях базовата цена е 200 лв. на мегаватчас.
Предложението всички да бъдат поставени при равни условия беше направено от депутата от БСП Драгомир Стойнев и в крайна сметка то бе прието. Той посочи, че не вижда логика най-големите производители да получават по-големи компенсации, тъй като има кой да защитава интересите им, а за микро- и семейните фирми да няма такъв защитник.
През последните три месеца Фондът "Сигурност на електроенергийната система" е изплатил 2.232 млрд. лв. компенсации на бизнеса като всички те са дошли от Българския енергиен холдинг, в чиято структура са всички държавни енергийни компании. Това съобщи пред депутатите Деян Червенкондев, председател на фонда.
Министърът на енергетиката Росен Христов обаче посочи, че вноските на държавните фирми в този фонд, които се ползват за компенсации на бизнеса, едва стигат в момента и за да е възможно това, дори от тях се искат авансови вноски. Той посочи по спомени, че калкулациите, правени за увеличаване на помощта, какъвто вариант в крайна сметката комисия възприе, биха възлизали на 18 млн. лв. допълнителни разходи на месец. Точните разчети ведомството пое ангажимент да изпрати на Народното събрание сутринта преди гласуването на проекторешението в пленарната зала.
"Правим се, че не разбираме какво се случва в Европа. Всички искаме конкурентен пазар и еднакви правила", обяви Драгомир Стойнев, критикувайки това, че само държавните фирми правят вноски във фонда. "Регламентът на Европейския съюз казва, че всички трябва да са съпричастни в кризата, не само държавните предприятия. Ние от БСП настояваме да се отвори този дебат. Не може да натоварваме само държавните централи, а другите да бъдат извън този проблем", обяви той. Посочи, че Министерството на енергетиката трябва да предложи план как всички стават съпричастни при кризата.
За да се огледа всичко внимателно и не сутринта да бъдат пратени данни, по които веднага да се гласува, депутати от "Продължаваме промяната" предложиха решението да бъде отложено във времето, но това не бе подкрепено.