В условията на липсващи реални стъпки към финансова децентрализация на общините развитието регионите остава в зависимост от активността на местните власти да привличат бизнеси и съответно хора. Въпреки възстановяването на икономиката през 2021 г., заетостта не успява да се върне на нивата отпреди пандемията. Това отчете през седмицата екипът на Института за пазарна икономика, който представи поредното издание "Регионални профили".

Макар и обективно София град като област да заема всяко челно място по заетост, образование и др., изследването показва, че взето спрямо броя население, различни области я изпреварват по различни показатели.

Такъв е случаят и със заетостта. Коефициентът на заетост на населението на възраст от 15 до 64 години средно за страната остава малко над 68%, като варира от 52.5% в Монтана до около 75% в област София и София (столица).

София област се представя много силно и отново изпреварва София (столица). Причината е и в това, че София област заема доста голяма площ, която включва в себе си и развити индустриално селища в Средногорието.

Област Варна е на трето място с коефициент на заетост от 73.8%, което е и исторически рекорд за местната икономика.

Всички шест области с коефициент на заетост на трудоспособното население под 60% са разположени в Северна България - това са Монтана, Разград, Търговище, Силистра, Видин и Враца.

През последните години продължава нарастването на възнагражденията в страната. Към средата на 2022 г. средната брутна месечна заплата в столицата надвишава 2 300 лв. Област София е на второ място със средна заплата от над 1 600 лв., а в рамките на 1 400 - 1 500 лв. са възнагражденията в областите Варна, Пловдив, Стара Загора, Враца и Габрово.

Най-ниските заплати през 2022 г. се отчитат в Благоевград и Кюстендил - средно около 1 100 лв. на месец, както и във Видин, Хасково и Смолян. На ниво общини най-високите възнаграждения са в и около трите водещи центъра - София, Варна и Пловдив, както и в Средногорието и няколко общини с големи енергийни компании.

Пандемията изведе на преден план здравеопазването и възможността на здравната система да отговори на извънредните обстоятелства. В един период показатели като брой на болничните легла и достъп до лекари се превърнаха във водеща тема за качеството на живот по места, отбелязват в анализа си икономистите. Регионалните различия в сферата на здравеопазването са особено видими при достъпа на населението до лекари.

Областните центрове със силни медицински университети се представят чувствително по-добре в показателите за достъп до здравеопазването, особено по отношение на достъпа до лекари специалисти. Броят на болничните легла също варира от около 11 легла на 1000 души в област Плевен до под 3 легла на 1000 души в областите Перник, Добрич и Шумен.