Липсата на политическа подкрепа за реформите, свързани с плана, както и риск от корупция и застрашаване на върховенството на правото, също са част от политическите рискове. Това показва изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) за рисковете пред изпълнението на ПВУ, което беше представено днес (19 декември).

България получи първото плащане по ПВУ в размер на 2.7 млрд. лв. на 16 декември. От ИПИ отбелязват, че това "най-накрая е добра новина" след пропускането на шанса за авансово плащане и редица забавяния и неуспешни стъпки на българските правителства при финализирането, подаването, одобрението и изпълнението на ПВУ.

Според анализа на ИПИ на следващо място по тежест са административните рискове, в които влизат липса на капацитет, на подкрепа, на разбиране и на способности за подготовка на реформите. Налице са и проектни рискове, които засягат изпълнението на конкретните инвестиции. Икономическите рискове също имат негативно въздействие, макар и относително ограничено - висока инфлация, разходи за труд, забавяне на икономическия растеж и икономическа криза, затруднения с националното съфинансиране на проектите и др.

До началото на декември 21 държави са получили плащания на стойност 136.5 млрд. евро, от които 91.4 млрд. евро безвъзмездна помощ и 45.1 млрд. евро чрез заеми. В България на практика все още няма видими резултати от изпълнението на ПВУ (освен работа по стратегически документи в изпълнителната власт и няколко подготвени законопроекта, които обаче не са приети от Народното събрание).

ПВУ съдържа 58 проекта за инвестиции и 48 реформи в четири основни стълба - "Иновативна България", "Зелена България", "Свързана България" и "Справедлива България". Общото финансиране на инвестициите, включени в плана, е над 20 млрд. лв., от които над 13 млрд. лв. са осигурени по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) на ЕС.

Първият стълб е насочен към развитие на икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж, а включените мерки са в сферата на образованието, дигиталните умения, науката, иновациите, технологиите. ПВУ предвижда по проектите от "Иновативна България" да се инвестират 5.8 млрд. лв. или 28% от общите средства. МВУ ще осигури 3.4 млрд. лв., още 300 млн. лв. ще бъдат осигурени чрез друго публично финансиране, като се очаква да се привлекат и 2.1 млрд. лв. частни инвестиции. В стълба са предвидени четири реформи в областта на образователната система и ученето през целия живот, развитие на науката, развитие на индустриални паркове, технологичен прогрес.

Включените проекти са осем, най-големите от които са насочени към модернизация на училищната инфраструктура и изграждане на STEM центрове, обучения за дигитални умения, икономическа трансформация.

Вторият стълб е с фокус върху управление на природните ресурси, позволяващо задоволяване на текущите нужди на икономиката и обществото, при запазване на екологичната устойчивост в дългосрочен план. Това е най-големият от четирите стълба. Над 87% от разходите са за енергетика, близо 12% - за селско стопанство, и малко над 1% - за опазване на околната среда. ПВУ предвижда по проектите от "Зелена България" да се инвестират 8.6 млрд. лв. или 42% от общите средства. МВУ ще осигури 5.7 млрд. лв., още 500 млн. лв. ще бъдат осигурени чрез друго публично финансиране, като се очаква да се привлекат и 2.5 млрд. лв. частни инвестиции.

В стълба са предвидени 14 реформи в областта на енергийната ефективност на сгради, либерализация на пазара на електроенергия, стимулиране на производството на енергия от ВЕИ и декарбонизация на енергийния сектор. Проектите са 13 на брой, а най-големите са насочени към енергийно обновяване на сградния фонд, национална инфраструктура за съхраняване на електрическа енергия от ВЕИ и изграждане на 1.4 гигавата ВЕИ и батерии.

Третият стълб е с фокус върху повишаването на конкурентоспособността и устойчивото развитие на районите в страната (основно чрез подобряване на транспортната и цифрова свързаност) и насърчаване на местното развитие. ПВУ предвижда по проектите от "Свързана България" да се инвестират 3.6 млрд. лв. или 18% от общите средства. МВУ ще осигури 2.5 млрд. лв., още 936 млн. лв. ще бъдат осигурени чрез друго публично финансиране, като се очаква да се привлекат и 156 млн. лв. частни инвестиции.

В стълба са предвидени 10 реформи в областта на използването на радиочестотния спектър, електрическа мобилност, продължаване на реформата във водния сектор. Инвестиционните проекти са 12 на брой. Над 60% от разходите са за транспорт, разпределени в седем проекта, включително закупуване на нови влакове (42 мотрисни влака за обслужване на населените места около София и Пловдив и бързи влакове, които да обслужват придвижването между всички големи градове), цифровизация на мрежата и подкрепа за устойчива градска мобилност. Близо 25% от разходите са за комуникационни технологии във връзка с цифровата свързаност и близо 15% - за води и по-специално за ВиК системи и за цифровизация за управление, контрол и използване на водите.

Четвъртият стълб е с фокус върху хората в неравностойно положение и върху подобряването на ефективността на публичните институции. ПВУ предвижда по проектите от "Справедлива България" да се инвестират 2.3 млрд. лв. или 12% от общите средства. Тук са предвидени 20 реформи (повече, отколкото във всеки от останалите стълбове), включително за противодействие на корупцията и прането на пари, за развитие на електронното здравеопазване, за по-добри социални услуги, за достъпно и ефективно правосъдие.

Проектите са 25 на брой, а най-големите от тях са насочени към дигитализиране на информационните масиви в администрацията, модернизиране на дългосрочната грижа и на лечебните заведения.

В този стълб 37% от разходите са за здравеопазване и 36% - за проекти в социалния сектор. Останалата около 1/4 от средствата са разпределени в няколко различни групи. В секторите на правосъдието, информационните технологии и културата ще бъдат насочени по 7% от разходите в този стълб. Науката ще получи 6%, а около 1% е предвиден за управление на плана. Докато за наука и информационни технологии има предвидени средства и в проекти от останалите три стълба, именно тук са разпределени всички проекти в сферите на здравеопазването, социалните услуги, правосъдието и културата.