В България НАП приема бакшиша като кражба. Вие плащате с карта в заведение 60 лева, доволен сте от обслужващия персонал и искате да оставите 10 лева. Ние ви издаваме фискален бон за вашата консумация за 50 лева, а от устройството, по което вие плащате, излиза бележка за 60 лева. Тези 10 лева НАП ги смята за нереализиран оборот и кражба от фиска, а заведението може да бъде запечатано за 30 дни". Така без видим повод в края на януари Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията, обяви настояване на бранша, което след това не бе продължено от никого.

От разговори с представители на бранша не се установява това да е такъв проблем, който да ги вълнува в представената от председателя на асоциацията степен. Някои допускат, че повод е въведеният от началото на годината 10% данък в Румъния, макар Алибегов, а и други хора да не искат да чуят за данъчно облагане.

В същото време темата бе повдигната дни преди Народното събрание да бъде разпуснато, тоест без възможност за промяна в законодателството, тъй като едва ли може да се очаква, че такъв въпрос ще е сред приоритетните на законодателя в обозримо бъдеще.

Според твърдението на Алибегов заведенията получават глоби при разминаване в касовите наличности, установени и при проверка на съдържанието в джобовете на сервитьорите.

Въпросът с регламента на бакшишите засяга доста сфери, но тази е единствената, засега, която повдига въпроса.

През 2022 г. на над 1400 заведения данъчните са съставили актове след като са установили, че има несъответствие в касовите наличности. От НАП не се наемат да говорят дали има някаква тенденция и посочват, че ограниченията по време на пандемията правят сравненията нерелевантни.

В графата "несъответствие" може да се включат различни нарушения - от неиздаване на касова бележка, некоректна сторно операция, неотразено изваждане на пари от касата за плащане на стоки и др. Санкциите варират от 100 до 1000 лева за физически лица и от 500 до 10 хил. лв. за юридически.

На въпрос на "Дневник" има ли практика при данъчна проверка да се проверяват парите, налични у персонала, от там посочват, че правомощията им предвиждат да изискват от персонала сам да предостави всички налични служебни парични суми в себе си. "В случай, че бъдат предоставени такива, те се преброяват и описват от персонала, а органът по приходите единствено наблюдава процеса".

От представители на бизнеса, с които "Дневник" разговаря, никой не съобщи за случай да се бърка в джобовете на персонала. За сметка на това всички казват, че масово в сектора на заведенията се дават минимални заплати или дори работещите се водят на 4-часов работен ден и затова се разчита на бакшиши. В какво съотношение са те с договорения официално доход зависи от много фактори.

Управителят на "Спагети китчън" Илиан Сърнев казва, че обичайно при проверките данъчните следят дали касовата наличност е като отчетеното от софтуера и ако се разминават, следват санкции. "Сервитьорите се стараят в работния процес да си отделят бакшишите от оборота, но в пикови часове това е много трудно", разказва той.

Възможността за получаване на бакшиш често се използва от работодателите за договаряне на по-ниско трудово възнаграждение за някои категории персонал, посочват в коментара си и данъчните.

Според Илиан Сърнев обаче този въпрос е крайно време да се регламентира. "Из нашите среди това се коментира от доста години, сега може би заради затегнатите правила в НАП за разминаване в касовите наличности и размера на санкциите се отваря темата", коментира той пред "Дневник". Той също казва, че в голяма степен заетите в сектора разчитат на бакшиши, а обичайно работното време на сервитьор е над 8 ч. при заплащане от или около минималната заплата.

Според Николай Николаев по-същественият проблем е, че заетите в сектора не могат да докажат доходи, ако искат да вземат заем или да купят скъпа стока на изплащане. В бранша се носят легенди за сервитьори, докарали са толкова от бакшиши през 90-те, че си купили жилища с тях, допълва той.

В заведението, управлявано от Илиан Сърнев, е намерено софтуерно решение за отделяне на сметката от бакшиша при плащане с карта. Такива методи се предлагат и от други в бранша. "И така подлежим на санкция, но поне можем да оправдаем защо касовата наличност не отговаря на изтеглената през терминала сума", обяснява той.

Допълва, че дори така изведени, сумите подлежат на облагане с ДДС, а сервитьорът си получава целия бакшиш.

В случай че сумата, наречена "бакшиш", се предоставя доброволно от клиента, в размер, определен от самия него, без да е първоначално определена от заведението като дължима, не следва да се приема като възнаграждение по доставка. Следователно тази сума не участва в данъчната основа на доставката и респективно не следва да се облага с ДДС, обясняват от НАП.

Алтернативно, ако доставчикът на услугата е определил плащането на такава сума като дължимо (напр. определена е като такса "сервиз"), то следва да се приеме, че е налице пряка връзка между заплатената сума и предоставената доставка. В този случай сумата подлежи на облагане с ДДС.

От данъчната администрация отбелязват, че доколкото в заведенията за хранене "бакшиш" обичайно се предоставя, когато е налице цялостна удовлетвореност на клиента от предоставената услуга (вкусна храна, бързо и акуратно обслужване, приятна обстановка и т.н.), а не само от обслужването на едно лице (сервитьор или барман, т.е. лице, което само поради естеството на служебните си задължения е в пряк контакт с клиента), то би следвало допълнително предоставените от клиента средства под формата на "бакшиш" да постъпват в активите/имуществото на работодателя. А той от своя страна и съобразно преценката си, да ги разпределя или не към служителите си.

Или, както казва Николай Николаев, НАП не е проблем за сервитьора, а за фирмите, които не могат да докажат, че разминаването в касовата им наличност с отчетената от софтуера идва от бакшиш или от нещо продадено без да се маркира.

Както се вижда за данъчните това са облагаеми суми дори за дохода на служителя, който ги е олучил, нищо, че не са посочени в Закона за доходите на физическите лица. Мотивират това с факта, че бакшишът е резултат от заетост по трудов договор.

Илиан Сърнев смята, че най-простият регламент е да се стъпи върху традицията, която в България предвижда бакшиш от 10% върху сметката. И това да е сумата, с която ако се разминават парите в касата и в софтуера, да не се стига до санкции от данъчните. Допълва, че дали ще се облагат или не тези доходи на персонала, трябва да се намери някакво решение като се ползват добри европейски практики.

Напомня, че в Западна Европа масова практика е да има такса "сервиз", която е включена в сметката. Анализира, че ако се слага такава такса, означава, че с размера й ще се повишават цените автоматично и с толкова трябва да се вдигнат и заплатите на персонала. Но също е възможно да отблъснеш клиентите, от което ще пострадат работниците, и става порочен кръг.

По данни на бранша инфлацията и повишените разходи на хората не са ги принудили да оставят по-малки бакшиши.

Изсветляването на бизнеса на заведенията бе сред основните тези на управляващите по време на пандемията, когато се въвеждаха мерки за компенсация заради затварянето им. Предлаганият сега от бранша регламент на бакшиша, макар и с аргумента да не се стига до облагането му, също се лансира като възможност за изсветляване.

На въпрос на "Дневник" за това колко е изсветлял бизнесът благодарение на даваните помощи по време на пандемията, от НАП обясняват, че от извършения анализ на баровете става ясно, че при тях вероятността от неспазването на данъчното и осигурителното законодателство е намалена от 81% на 73% през 2021 г. Щетата от този риск след третиране с различни мерки от страна на НАП е намалена с 1.4 млн. лв. (към 31.08.2021 г.) спрямо 2020 г.

Броят на "рисковите лица" след прилагането на различни мерки през 2021 г. е намалял от 7 320 на 6 500 допълват от администрацията.

Над 760 фирми с дейност "питейни заведения" са се възползвали от предоставените от държавата компенсации на работодатели по схемата 60/40 за запазване на работните места в предприятията, които са били пряко засегнати от заповедта на министъра на здравеопазването.