Цените на храните глобално започват да спадат и това ще се усети и в България. Такива прогнози на икономисти се чуха през последните седмици, а правителството заяви, че се заема с високите цени. Засега това става предимно с обвинения към търговските вериги.

Борсовите цени на суровините наистина показват тенденция към спад, но това далеч не означава, че ще има пряко отражение върху етикетите по щандовете на магазините, показват данни и коментари на представители на различни браншове пред "Дневник".

През януари борсовите цени на млякото, захарта и мазнините са двигателите на ценовия спад при храните, обяви Агенцията за прехрана към ООН (ФАО). Оповестяваният от нея индекс спадна тогава от пиковите си стойности, отчетени през март 2022 г. Конкретно растителните мазнини поевтиняват с 2.9%, което се дължи на добрите реколти. За трети поред месец падат цените на житото. Оризът обаче поскъпва заради засиленото търсене - с 6.2% спрямо декември.

Според него в такава ситуация, ако нещо поевтинее, това означава, че някой е на загуба. Симов напомня, че газът, макар и значително по-евтин сега, поскъпна 3-4 пъти през последните няколко години и това няма как да не влияе на себестойността на готовия продукт по цялата верига - от царевицата през фуражите до месото и млякото, пшеницата и оттам хляба. "Те няма как да поевтинеят, защото други фактори поскъпват и те са по-силни. Токът не е поевтинял, а той е с много голяма компонента в производството", обяснява икономистът.

В същото време посочва, че олиото, което предизвика истерия сред потребителите преди около година, сега е доста поевтиняло заради добрата реколта от слънчоглед. "Цената на дребно падна, беше стигала до 8 лв., когато народът се презапасяваше и така допълнително я вдигаше, а сега е 3-4 лв", дава пример той.

Спадът в цените се вижда от данните на световния пазар в Ротердам, където всички играчи се събират, посочва Симов.

За очакваното поевтиняване, за което говорят икономистите, според Симов може да се говори само при условие, че се обърне трендът при енергоносителите. Причината е, че другият показател - заплатите, растат, така че по тази линия не може да се очаква промяна.

По последните данни на НСИ ръстът на средната брутна заплата се ускорява до 16.6% и тя достига 1879 лв. през последното тримесечие на 2022 г. Това е най-високият ръст от 2008 г. насам.

За зърнопроизводителите фокусът на проблемите от повишените разходи заради поскъпналите няколко пъти торове и заплати миналата година, сега е изцяло преместен върху цените, които са в застой и продукцията, която няма къде да продадат при силната конкуренция на украинското зърно.

В същото време цената на брашното на едро се повишава минимално. Хлябът, който поскъпна двуцифрено през миналата година - с 20% средно за ЕС и с 30% за България по данни на "Евростат", сега е със стабилна цена. Причина за това е удължената и през тази година нулева ставка на ДДС върху продукта и също стабилната цена на пшеницата, коментира пред БНР Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

От думите й се разбира, че не се очаква нито поскъпване, нито поевтиняване. Допълва, че това се вижда по цените на продукта в търговските вериги, които държат 85% от пазара и с които, по нейна, оценка се съобразяват и малките магазини. Според последните данни на НСИ за януари, масовият бял хляб продължава да поскъпва, макар и с малко - с 1.4% на месечна база.

Себестойността на млечните продукти се повиши с 62% за година, а производствените цени - с 40%, сочат данните на бранша.

Обясни, че най-голям дял в ценообразуването има суровото мляко, следвано от енергийните разходи, включително горивата, като при никой от тях няма поевтиняване. Напоследък обаче натискът върху животновъдите да свалят още цените нарасна заради това, че спадналото потребление не допуска още поскъпване на продуктите, което кара преработвателите да се притесняват от фалити. Така от средно 1.15 лв. за литър изкупна цена през януари млякото вече на много места пада до 85 ст. под заплахата, че иначе няма да бъде изкупено, разказва Зоров. Притиснати до стената животновъдите ползват и скъпи фуражи, които са купили в края на лятото. Той посочва, че напоследък се появяват на пазара оферти за цистерни с мляко от Полша, които допълнително натискат цените.

В допълнение, предприятията, което са произвеждали сирене, кашкавал и други със скъпото мляко през есента, няма как да и продават евтино след зреенето и пускането им на пазара сега.

От думите му излиза, че по-скоро би следвало да се чака поскъпване, но това няма да стане само защото пазарът не може да го поеме и свитото с около 25% потребление на млечни продукти за последната година.

В отговор на протести на стопани заради ниските изкупни цени на млякото настоящият земеделски министър Явор Гечев заговори за спекула с цените, която обрича животновъдите на ниски изкупни цени, а потребители - на високи крайни. Така той продължи линията на поведение на правителството да пренася проблема към крайните търговци.

Бизнес средата в България се промени през лятото на 2021 г. с рязкото поскъпване на тока, въпреки въведените по-късно помощи за бизнеса, посочва в отговори до "Дневник" Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите. Напомня, че - подобно на други - производството на пилешко месо и яйца работи в ситуация, при която само от началото на войната поскъпнаха горивата (70%) и природният газ (200%), но и житото (80%) заради ограничения достъп на Русия и Украйна до пазарите. При металите повишението е със 100%, а технологичното оборудването за птицефермите е основно от метали и пластмаса.

По думите на Гълъбов всички тези фактори са довели до рязко повишаване на себестойността на продукцията още през 2021 г., но през цялата година тогава пазарните цени на яйцата, пилешкото месо и останалите първични птицевъдни продукти са били по-ниски от тяхната себестойност и това е накарало птицевъдите в Евросъюза да намалят производството. От средата на 2022 г. пък зачестили случаите на птичи грип в целия ЕС и това допълнително е довело до намаляване на производството.

Както и в други сектори, птицевъдите започват инвестиции във ВЕИ, но замразяват тези в технологично оборудване. Освен това намаляват складовите запаси на зърно до минимум.

На въпрос кой елемент от разходите има най-голяма тежест, Гълъбов посочва, че това е производителността на труда, която е най-ниска в ЕС, така че разходите за труд на единица продукция в България са по-високи от Германия: "Има обективни и субективни причини за това. Автоматизацията и цифровизацията са на ниско ниво. Образователния ценз е катастрофален".

Обяснява, че пазарната цена в България в момента е най-ниска от целия ЕС. Посочва, че всяка цена има пределна граница, която е неприемлива за купувача. Тогава търсенето намалява и това води до намаляване на цените. От друга страна, високите цени стимулират производството и се увеличава предлагането, което води до задържане на цените и вече е факт. Затова и смята, че най-разумно сега е да се увеличат доходите, но вследствие на повишена производителност на труда, а не да се действа с наблюдение на търговските процеси и анализи на цените на дребно. Като доказателство за тезата си посочва, че търговските разходи в България и Германия са еднакви, а оборотите различни в пъти и то не в полза на България.

Допълва, че най-бедната страна в ЕС е с най-висока ставка на ДДС и че ако данъкът се извади от цените на храните, то те ще са приблизително еднакви с тези в останалите в ЕС.