Въпреки твърденията на някои политици едва ли са много тези от тях, които наистина вярват, че България щеше да успее със срока 1 януари 2024 г. за влизане в еврозоната. Не само в последните си дни 48-ото Народно събрание не работеше конструктивно и не еврозоната бе сред приоритетите му.

Нееднозначно бе и поведението на служебния кабинет. Затова не беше неочаквано, че в петък министърът на финансите Росица Велкова обяви, че нито България ще иска доклад за напредъка си към еврото, нито датата ще бъде спазена. Дали заради шока, който произведе макар и очакваната новина, в неделя вече се говореше за шанс за еврозоната в средата на следващата година.

В това време, в условия преди избори партиите интерпретират темата с различна степен на ентусиазъм и разбирания за това кой и виновен и какво да се прави.

Повечето коментари по темата са съсредоточени в това да определят чия е вината за това да се стигне дотук и какви ще са последствията. И все пак, потърсени от "Дневник", политици от партиите и коалициите, които се очаква да имат най-голяма тежест в следващото Народно събрание, сочат, че постигането на парламентарно мнозинство е възможно. Институциите също декларират, че полагат усилия.

Икономистът и бивш депутат от "Демократична България" Мартин Димитров напомни, че един куп партии с поведението на депутатите си саботираха приемането на промени в няколко законопроекта преди да бъде закрито 48-ото Народно събрание. "Не може да поискаш конвергентен доклад, ако не си приел законите, което зависи само от теб, и имаш проблем с инфлацията. Виновни са тези, които провалиха приемането", коментира той пред "Дневник".

Затова според него най-разумното е да се работи по вариант за 1 юли като също посочи, че в правилата за еврозоната никъде не се казва, че се влиза само от 1 януари. "Няма такова нещо. Досега се е правело по този начин за удобство, но няма проблем да е 1 юли".

Посочва, че за целта трябва да се приемат трите проектозакона - за промени в Кодекса за застраховане, в Закона за мерките срещу изпирането на пари и Търговския закон, плюс този за БНБ, което според него може да стане и през май.

На въпрос по каква логика очаква следващото Народно събрание да постъпи конструктивно и да приеме промените в трите законопроекта, Мартин Димитров посочи, че очаква "същите циркове" и че гаранция за конструктивно поведение няма, но лично той разчита много, че срамът от общественото мнение ще бъде силата, която да накара депутатите да се държат различно. "Това е единственото, на което може да разчитаме - обществения натиск", посочи той.

Координати на позицията на ГЕРБ зададе в края на седмицата лидерът Бойко Борисов в телевизионно интервю като използва тактиката, че нападението е най-добрата защита и обвини за провала на датата опонентите си в лицето на "Продължаваме промяната" и "Демократична България".

Обяви, че докато ГЕРБ е била 2 г. извън властта, всички нужни за еврозоната проекти е можело да бъдат приети. "Две години не намериха време да приемат тези закони и оставиха последните 2 дни, за да кажат, че ГЕРБ е виновен", заключи той.

Доскорошният депутат от партията Александър Иванов, който бе член на икономическата комисия, увери в разговор с "Дневник", че партията ще работи за това да бъдат приети трите важни за еврозоната проекта. Той също смята, че макар и трудно, датата 1 януари 2024 г. не е неизпълнима.

На свой ред обвини управлявалите след ГЕРБ, че не са направили нищо за напредъка на България за приемане на еврото докато при кабинета "Борисов" страната е станала част от европейския банков съюз и е била поканена в чакалнята на еврозоната. "Нашата позиция не е променена и ние сме тези, които ангажирано работеха, докато други партии имаха други амбиции. Заради честите избори се получи така. Този процес (подготовката за приемане на еврото - бел. а.) от средата на 2020 г. остана на заден план", посочи той за времето, откакто ГЕРБ не управлява. Според него несправедливо сега други излизат радетелите на членството в еврозоната, а ГЕРБ са неправилно обвинени, че спират това.

Определя като "тънък момент" това, че освен неприетите промени в трите проекта, едва сега министърът на финансите спомена и четвърти - този за БНБ. Според него медиите се фиксирали необяснимо само в един - Кодекса за застраховането и пропуснали провала на друг - за мерките срещу изпирането на пари, който бил препятстван от отсъствието на депутати от "Продължаваме промяната" и "Демократична България".

Бившият министър на финансите и депутат от "Продължаваме промяната" Асен Василев също приема за вероятно в новия парламент проектите да бъдат приети. "Според мен ГЕРБ дават поне на думи ясен сигнал, че искат еврозоната и ще им бъде доста трудно да обяснят защо не се приемат законите, а те са единственото, което стои между нас и приемането на еврото", мотивира тезата си той.

Според макроикономиста и депутат в 45, 46 и 47-ото Народно събрание Георги Ганев средата на следващата година е реалистичен срок за приемането на еврото, стига да се изпълнят всички критерии, "макар да се видя, че

Посочи, че влизане в еврозоната от юли ще е прецедент, защото досега всички са влизали от 1 януари. "Но за България няма да е прецедент - валутният борд бе въведен на 1 юли, деноминацията на лева - на 5 юли, ние сме свикнали да правим по средата на годината такива неща. Така че наистина въпросът е в това ние дали наистина искаме приемането на еврото в лицето на своите избрани представители и вече на второ място е дали ще влезем в рамките на критериите", допълни той.

Асен Василев не разбира хода на финансовия министър. "Честно казано не съм видял някой официално да ни е посъветвал да не искаме доклад за напредъка. Когато бях финансов министър, имахме изключително позитивно отношение по процеса по присъединяване към еврото от финансовите министри и централните банки, така че не пречи да си искаме доклада. Той ще излезе, когато вероятно няма да има вече служебен кабинет, така че могат да се проведат и допълнителни разговори", смята той.

Дни след като другият съпредседател на "Продължаваме промяната" Кирил Петков обяви, че все още може да се спази датата 1 януари, Василев коментира, че смята за трудно, но не и невъзможно вместването в този срок. Обяснява, че единственият технически критерий, който България не изпълнява в момента, е този за инфлацията. Смята, че ако все пак се поиска сега доклад, той ще я отчита от края на април 2022 г. до края на същия месец през тази година.

Според Василев докато излезе доклад, поискан сега, може да се приемат и четирите законопректа.

Георги Ганев също смята, че все още "не е изпуснат влакът". Според него това, че на срещата на Екофин България е била посъветвана да не иска доклад за напредъка, не означава, че тя няма пълното право да поиска. Надява се междувременно, че новият парламент ще приеме тези 4 закона. Напомня, че докладите за напредъка може да казват едно, а решението дали една страна да влезе и да не влезе в еврозоната може да е точно обратното на тях, защото е политическо.

Докладите за напредъка се изготвят на всеки две години от Европейската централна банка и от Европейската комисия и в тях се прави преглед на страните извън еврозоната в каква степен изпълняват критериите за членство. Последните такива бяха през 2020 г., когато бе обявено, че Хърватия ще бъде сладващата. Следващите доклади ще бъдат подготвени догодина, затова и България трябва да иска извънредна оценка, ако се стреми към еврото следващата година.

Според Мартин Димитров "дали умишлено, дали поради лоша организация" БНБ се бави с написването на проектозакона, който регламентира дейността на централната банка след влизането на България в еврозоната.

Оценката на Асен Василев е, че управителят на БНБ Димитър Радев винаги е показвал, че работи за това България да влезе в еврозоната.

В отговор на въпроси на "Дневник" Калин Христов, подуправител на БНБ, пише, че на 23 януари 2023 г. управителят на БНБ е издал заповед за създаване на работна група със задача да изготви проект на промени в Закона за БНБ във връзка с правната интеграция на БНБ в Евросистемата, които да влязат в сила от деня, посочен в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от България. "Съгласно предвиденото в заповедта срокът за изготвяне на проекта е до 31 март 2023 г. Работната група започна своята дейност и към момента изпълнява възложената задача в определения срок", посочва Христов.

Допълва, че не е имало срок за изготвянето на проекта на закон, определен между БНБ и правителството, Министерство на финансите или друга институция, който да не е спазен.

На въпрос дали имат основание политически коментари като цитирания, че в БНБ умишлено се бави подготовката на България за еврото заради разбирания, че то не трябва да се приема, подуправителят отрича това.

В отговорите се посочва още, че работната група на която е възложена задачата, изготвя проект на изцяло нов Закон за Българската народна банка.

Осигуряването на правната интеграция на БНБ в Евросистемата изисква създаването на правна рамка, която да съответства изцяло на разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и на Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (Устава), посочва Христов в отговорите. Необходимо е да бъде осигурено изпълнението на целите и задачите на Европейската система на централните банки, да бъдат предвидени разпоредби за осигуряването на участието на БНБ при формирането и прилагането на паричната политика на ЕЦБ, включително за прилагането на всички инструменти на паричната политика на ЕЦБ, както и да се отчетат правомощията на ЕЦБ по отношение на БНБ, предвидени в ДФЕС и Устава, се казва още в тях.

Обяснява, че по същество това представлява създаването на правна рамка за напълно различен режим на парична политика спрямо паричния съвет, установен през 1997 г., какъвто не съществува в България в момента.

Георги Ганев посочва, че следващото народно събрание ще има толкова спешни задачи, че едва ли сред първите ще попаднат и ще бъдат приети тъкмо промените в трите закона особено като се има предвид как те бяха "торпилирани".

Смята, че проектите може да се гледат и наесен и далеч по-важно е да се подмени ръководството на БНБ, което е с изтекъл мандат. Това се отнася както до управителя Димитър Радев, така и до подуправителите Калин Христов, който отговаря за валутния борд, и Нина Стоянова. Последният сериозен опит за решението на този въпрос доведе до разрив в управляващата коалиция и падането на кабинета "Петков".

Казва, че макар и ролята на БНБ при членство на България в еврозоната да е дефинирана от закона и от правилата за функциониране на еврозоната, нейният управител ще седи на масата на управителния съвет на ЕЦБ и има значение кой е той и как се държи. "Ако говорят с Димитър Радев, който е с изтекъл мандат, той как ще гарантира, че управителят ще се държи конструктивно, ако бъде сменен с някой, който е противник на еврозоната", дава пример икономистът.

Бюджетът завърши 2022 г. с дефицит от 2.9%, което е под границата от 3%, над която би се приело, че страна-кандидат за еврозоната не изпълнява този критерий. За 2023 г. бюджет все още не е приет и тъкмо с аргумента за еврозоната бившите управляващи настояваха в края на годината служебното правителство да предложи проект. Това не се случи, но през уикенда министърът на финансите Росица Велкова обяви, че ще предложи такъв след изборите. Това означава, че може при изготвянето на доклад за България да се вземе от него размерът на дефицита. Макар да не внесе бюджет в края на годината, Велкова представи проект на такъв и дефицитът в него далеч надхвърляше нужните за еврозоната стойности.

Според Мартин Димитров този път е препоръчително служебният министър ако ще внася бюджет, първо да направи консултации с всички парламентарно представени партии "за разлика от всичко, което служебната власт правеше досега. Защото те са служебен кабинет, назначен от президента, и е важно мнението на тези, които са избрани на изборите пряко от българските граждани. Те носят повече отговорност".

Логиката му е, че в такива консултации трябва да бъдат обсъдени широк кръг въпроси, свързани с параметрите в такъв проект - освен дефицита, но и състоянието на фискалния резерв, какви са резултатите и рисковете от провеждани досега политика, сред които намалена ставка на ДДС и т. н.

Асен Василев, който е голям критик на действията на служебната власт в сферата на финансите, пита с какъв аргумент сега ще се внася проектобюджет при отказа това да се направи в законовия срок с аргумента, че служебен кабинет не може да провежда свои политики. "Сега бюджет с какви политики ще се внесе? А от това ще зависи и дефицитът. Ще трябва да видим много внимателно какви прогнози ще се направят за БВП и данъчната събираемост", посочва той.

Ганев също отчита негатива на тази ситуация и казва, че затова е било важно България да не се отказва от целта си за еврозоната, защото изведнъж може да изпадне в "тотална неопределеност" кога ще поиска да влезе. Докато ако бяхме кандидатствали и ни се каже не, тогава продължава стратегията за първия възможен момент. Докато заявлението от миналата седмица за мен е тъкмо това, че се отказваме от стратегията за първия възможен момент и даже се отказваме да проверим дали 1 януари е той.

Смята, че ако има убедителен ангажимент за следваща твърда дата, дори в рамките на действие на служебното правителство, то това ще дисциплинира приемащите бюджета като "закотви" някои негови параметри, за да изпълнява България техническите критерии.

Според Асен Василев засега няма опасност отказът на България от първата възможна дата - 1 януари 2024 г., да отложи членството й в еврозоната за неопределена дата в далечното бъдеще. Напомня, че членството й означава в ключови системи ще трябва да влезе европейски мониторинг - БНБ, застраховане и др., ще доведе до силно дисциплиниране на секторите и това ще помогне страната да има много по-стабилна система, която няма да позволи ситуации като тази с фалита на КТБ.