Текущите проблеми по пътя на България към еврозоната може да се решат по пътя на политическите и фискалните мерки, обяви управителят на БНБ Димитър Радев по време на международната конференция "България по пътя към еврото", организирана от Министерството на финансите.

Посочи, че политическите проблеми може да се решат, ако се състави устойчиво правителството след изборите на 2 април с ясни приоритети, които се ползват с широка подкрепа и включват работа по приемане на еврото. Фискалният контрол би бил логично следствие от политическата консолидация, допълни той.

Посочи, че неизпълнението от България на законодателни критерии за приемане в еврозоната не са непреодолима пречка, каквото посочи през седмицата и Валдис Домбровскис, заместник изпълнителен председател на Европейската комисия. "Генезисът на цялото забавяне е в политическата рамка и по-конкретно в политическата криза през последните 2 години", подчерта Радев.

Посочи, че е налице разхлабване на традиционно силната фискална позиция на България, което увеличава инфлацията, а фискалната експанзия все по-видимо влиза в конфликт с глобалната и регионалната тенденция на затягане на паричната политика.

Подчерта, че подобрение на настоящия резултат не може да е устойчиво без приемането на редовен бюджет с дефицит, който отговаря на критериите от Маастрихт - под 3% от БВП, но също и устойчивост на този показател за следващите години.

Бюджетът за 2023 г. трябва експлицитно да включва мерки за овладяване на инфлацията, сред които дисциплиниране на разходите, което да ограничи потреблението, подчерта управителят на централната банка. Увери, че ръководената от него БНБ не се бави с нито един от сроковете за приемане на еврото, по които работи самата институция, и че до края на март ще е готова с новия закон за БНБ, който включва вече приетите изменения през декември от Народното събрание в настоящия закон, както и нови текстове, които регламентират всички останали въпроси, свързани с работата на БНБ след влизане в еврозоната.

От думите му се разбра, че се налага и БНБ, и търговските банки да "калибрират" плановете и заделените средства за подготовка за влизане в еврозоната, първоначално планирано за 1 януари 2024 г.