След пандемията и инфлацията извади на преден план кредитните карти

След пандемията и инфлацията извади на преден план кредитните карти

След пандемията и инфлацията извади на преден план кредитните карти
Ръстът на потреблението, покачването на цените и иновативните функционалности в модерните кредитни карти са довели до значителен ръст от 25% през 2022 г. спрямо 2021 г. на броя на трансакциите с кредитни карти. Това показват данни на "БНП Париба Лични Финанси", България.
Посочват, че хората са използвали картите си не само за покриване на обичайни ежедневни нужди като покупка на храна и гориво, но и за изпълнение на по-големи проекти като семейни почивки или покупка на мебели и техника за дома.
Според банката ръстът се дължи на три основни фактора:
съживяването на потреблението след COVID
ръста на цените
развитието на технологиите.
След отпадането на мерките заради пандемията много хора са започнали да изпълняват отложени преди това планове, а инфлацията ги е накарала да предпочитат покупка на кредит с бързо връщане вместо да използват спестяванията си. Развитието на технологиите пък позволява бързото издаване на дигитална кредитна карта, която може да се ползва веднага, а освен това тя често предлага интеграция на услуги с добавена стойност.
Според статистиката на банката броят на трансакциите с кредитна карта в хранителни магазини през 2022 г. нараства с 21%, в бензиностанции - с 34%, а за пътувания - с 41%.
Ръст от 29.5% се наблюдава и в броя на покупките на стоки на равни вноски в рамките на кредитния лимит. Данните показват и значителен ръст от 30% на средния размер на трансакциите за онлайн покупки и техният дял вече е 22% от общия брой. Средната сума на онлайн трансакциите достигна 78.2 лева докато година по-рано е 60 лева. Тези числа, според банката, ясно показват, че хората все повече възприемат кредитната карта като предпочитан инструмент за ползване на заемни средства.
Ръстът в използването на кредитни карти води и до повишаване на финансовата грамотност като вече 53% от хората изплащат задълженията си по кредитни карти в рамките на гратисния период. За сравнение, през 2020 г. този дял е малко над 40%. Това показва, че българите използват разумно банковите си карти и не изпадат в ситуации на свръхзадлъжнялост.