Търговците на дребно с храни, чиито срок на годност е малък и трябва бързо да се продадат, никога не са имали интерес от повишаване на цените. Поисканото повишение от доставчиците не веднага и не в пълен обем се прехвърля на крайната цена, а печалбата е в рамките на 5%. Самите производители не се облагат с такси за достъп до щандовете, нито промоциите са за тяхна сметка.

Това обяви ръководството на "Лидл България" на пресконференция, на която обясни принципа на ценообразуването по веригата и даде сравнение на цените на основни стоки във веригата в България и Германия, която често е ползвана за пример.

Противно на масовото схващане рентабилността по веригата на доставки е ниска, тъй като е съпътствана от множество на брой разходи за различни дейности по пътя на продуктите от производителя до рафта, обясниха от компанията.

Посочиха, че чистата печалба на самата компания за 2020 г. е 4.85%, за 2021 г. тя е 4.73%, а каква е за 2022 г., когато и инфлацията бе най-висока, се очаква да се разбере през юни, когато се оповестяват данните за изтеклата финансова година. "На всеки 100 лв. приходи нетната печалба е 4.73 лв.", даде пример Драгийска с резултата за 2021 г.

Цитира и интервю на председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържища, която следи цените на храните на едро, че рентабилността при млекопреработвателите е 6-7%, както и при търговците, където е 3-5%.

Драгийска увери, без да се ангажира с практиките в другите търговски вериги, представени на българския пазар, че доставчиците, тоест производителите на стоки, не са облагани с никакви такси, за да им бъде продавана стоката, включително за маркетинг, за достъп и др.

Описа, че те имат ангажимент да доставят стоката си до един от двата логистични центъра на веригата, а не до всеки от 116-те магазина. Там те се разтоварват в склад и после до магазин - обекти, които са изградени от веригата и имат своите допълнителни разходи като режийни и пр. Маркетингът и бракът също са за сметка на веригата, казва тя, добавя към сумата на разходите заплатите, които по думите й са с 53% по-високи от средните за бранша. А след това идва и облагането с 20% ДДС. Ставката му е нулева само за брашното и хляба.

При така описаната верига на доставка при 20 лв. цена на продукта на рафта печалбата на компанията е в рамките на 1 лев, обяви изп. директор. Напомни, че няма бизнес, независимо от сферата си на дейност, който не прави т.нар. миксирано ценообразуване. Това потвърди и колегата й Иван Чернев. При него отделните групи или видове стоки се продават с различна надценка - едни са с 2%, други - с 15%, а трети може да са с 0. За последното Драгийска посочи случая с агнешкото по Великден и шарана по Никулден. Обясни, че веригата държи агнешкото да е прясно и крехко, а не шилешко, Каза, че потребителите не са готови да платят за двете стоки много по-висока цена, а и заради голямата конкуренция веригата не може да си позволи да слага печалба, но държи да предлага двата продукта, защото потребителите ги очакват.

От компанията предложиха сравнение на цените на основни продукти, продавани във веригата в България и Германия на 8 март. От тях се вижда, че от 21 продукта само четири са по-скъпи в България - две разфасовки на комплект яйца, прясно мляко и кашкавал. Важно уточнение е, че ДДС върху храните в Германия е 7% и единственото предимство на България в това отношение е нулевата ставка на данъка при хляба и брашното. Затова и разликата в двата продукт - кг бял хляб, е драстична. В България той струва 1.83 лв., а в Германия - 4.26 лв.

Тук яйцата размер М струват 50 ст. за брой в опаковка от 10, а в Германия - 39 ст., прясното мляко с 3.7% масленост е 2.25 лв. за литър там и 2.59 лв. тук.

Свинският врат с кост е с около 2 лв. за кг по-скъп в Германия, захарта - с около 40 ст. за кг, олиото - с около 70 ст. На почти еднаква цена са краставиците, докато при доматите разликата е около 2.30 лв. за кг, като по-скъпите са в Германия.

Преди ден Турция отмени решението си да забрани износа на домати от страната, което и прозводителите, и търговците тук прогнозираха, че ще доведе до драстично поскъпване на продукта.

Директорът на "Лидл" на свой ред постави въпроса, който производителите от съответните сектори поставят от години - липсата на достатъчно субсидии, които да насърчават местното производство. Това е причината все повече хора да се отказват да се занимават с него и съответно да се налага вносът, който да задоволи вътрешното търсене.

На заседанието си вчера кабинетът прие декларация до Европейската комисия, с която настоява страните от Източна Европа да получават толкова субсидии за земеделието, колкото и останалите в ЕС.

Обяви, че компанията отчасти замества държавата в ролята й да насърчи малките производители да се обединяват. Даде пример с два производителя на зеленчуци, които са се убедили в ползата от това и са създали малка логистична база в района си, която ползват още 30 малки производителите. Така не се налага всички поотделно да имат хладилни камиони, складове и прочие, а доставката до веригата също се прави общо.

Даде пример и с разходите по вноса със сирене "чедър" от Великобритния, което заради по-голямата поръчка за магазините на веригата идва с 2 до 4 лв. по-евтино от други доставчици, които биха купили по-малко. Посочи, освен това, че камионите се уплътняват с други продукти, които например се ползват в тематичната седмица, за да се пести от транспорта на продуктите - в случая от около 2 хил. км.

С държавата първо да обсъдим

В коментар на обявяваните често от правителството намерения за мерки, с които да свалят цените на храните в България, Драгийска посочи, че през есента е създадена работна група с участието и на търговците, но досега не се е събирала.

Обяви, че компанията няма нищо против да се набелязват мерки, но смята, че първо трябва да бъдат обсъдени, за да се отчета дали те биха имал ефект. С колегите й дадоха пример с Унгария, която въведе таван на цените за редица стоки, от което се наложи да се откаже заради получения обратен на очаквания ефект и посочиха, че инфлацията там е много над средното за ЕС.

По повод идея на управляващите да въведат таван на търговската надценка от 20-25%, над който публично да се оповестява, че даден продукт се облага с повече, Драгийска посочи, че не й е известно в някоя европейска страна да има такова нещо. "Не мога да си представя как би функционирало това, а и не само ние, но и контролиращите трябва да назначат допълнително хора само за да следят това", посочи тя.