Публично известно е, че застраховането на домашно имущество не е особено популярно в България, а значителна част от полиците се дължат на изискването на банките за такава застраховка при отпускането на ипотечен кредит. Застрахователите казват и че на практика непрекъснато правят промоции на този вид застраховки, но това не увеличава интереса към тях.

По данни на Асоциацията на българските застрахователи имущественото застраховане в страната има най-нисък дял в премийния приход от общо застраховане, което дори е под средното за ЕС. На него се дължат средно 14% от приходите на компаниите по общо застраховане при 37% средно за ЕС. За периода 2019-2022 г. браншът отчита 12% ръст на премийния приход от застраховките "Пожар и други опасности" при 16% среден ръст на обезщетенията. Пазарните данни пък показват, че този вид застраховане не се влияе съществено от случаите на природни бедствия.

Константин Велев, председател на асоциацията, обяви, че компаниите непрекъснато правят промоция на този вид застраховки, за да привлекат вниманието към тях, но от това няма голям ефект.

Според него е очевидно, че проблемът не е в цените на застраховката. Даде пример с наводнението в Карловско, където няколко от пострадалите къщи са били застраховани и собствениците им са получили обезщетения според условията в застраховките си, за разлика от другите хора, на които са дадени минимални помощи от държавата. Даде пример с конкретен собственик на къща, който е сключил застраховка за 55 лв., срещу която е получил обезщетение от 40 хил. лв., за каквото покритие е тя. "Не че тези пари ще му стигнат да си вдигне къщата отново, но е по-добре от 300 лв., които би получил от държавата при липса на такава застраховка", коментира той.

Веселин Ангелов, член на управителния съвет на асоциацията, допълни, че застраховката срещу бедствия, които могат да унищожат имота, трябва да се пресмятат по сумата, нужна за създаването на 1 кв.м жилищна площ. Посочи, че става дума за 800 - 1000 лв. на кв.м, които трябва да се умножат по площта на жилището, за да се получи адекватен размер на покритието. По този начин при унищожаване на имота собственикът му ще получи сума, достатъчна да го възстанови.

Според проучване, проведено онлайн сред потребители на "Моите пари" (MoitePari.bg), половината от участвалите 300 души казват, че не смятат да си правят такава застраховка. Общо 28% от тези, които нямат, казват, че не я правят, защото не вярват, че застрахователите реално плащат такива щети. 20% не са се замисляли по въпроса, а на 12% им е трудно да се ориентират.

Десислава Николова от компанията посочи, че по традиция участниците в такава анкета на портала са хора с малко по-висока от средната грамотност по финансови въпроси. Общо 88% от участниците казват, че са сключили такава полица по лична инициатива, а не заради това, че поради ползването на банкова услуга това се налага например. 90% от тези, на които се е наложило да предявят искове, са получили плащане от съответния застраховател. Голям дял - 60%, обаче не знаят защо им е било отказано плащане, когато това се е случило.

Застрахователите коментираха, че в общия случай отказ от плащане има, когато е настъпил риск, който застрахованият не е избрал да включи в полицата си, а в по-редки случаи дотам се стига при спор за цената на щетата.

От анкетираните 69% твърдят, че са напълно запознати с условията по сключената застраховка. Между 40 и 150 лв. годишно преценяват, че могат да отделят за такава застраховка, общо 70% от участвалите в анкетата. Повече от половината - 61%, казват, че разчитат на застраховката в случай на бедствие, 15% - на спестяванията си, а 13% нямат план.

По оценка на застрахователите често хората не оценяват правилно рисковете. Често не разбират защо рискове като теч от спукана тръба покриват щети на съседите, след като не са в техния дом. Друго неразбиране е нуждата от застраховане при земетресение, при което целият имот може да изчезне, а не само да бъде повреден.

Застрахователите съветват, преди да се сключи такава застраховка, хората да решат от какво покритие имат нужда извън задължителните. Дават пример, че ако жилището е на първия етаж, е добре да е покри рискът от вандализъм, от което няма нужда, ако е на 8 етаж. Ако жилището е второ и се ползва за складиране на употребявани вещи, няма нужда от покритие на кражба с взлом. То обаче е важно, когато в дома има техника - като компютри, скъпи телевизори и пр.

От асоциацията напомнят, че често застраховките за домашно имущество, сключвани по задължение към ипотечен кредит, не включват автоматично щети върху мебели, техника и други, а очаквано тези вещи са немалък разход. Застрахователите съветват хората да си направят груба сметка на стойността на вещите, преди да стигнат до сключването на полицата.

Срокът за плащане на домашни щети е 15 работни дни от завеждането на иска с всички нужни документи, напомнят от асоциацията. Обичайно по-значимите щети се оценяват след посещение на представител на застрахователната компания. Застрахователите посочват, че обичайно не се застраховат много стари постройки и такива, които са в тежко конструктивно състояние.