В условията на предстоящи със сигурност местни избори и вероятно поредни предсрочни за парламент ситуацията с бюджета на държавата се усложнява все повече.

Сигурно е само, че ако никой не поеме управлението, а с това и отговорността за приходите и разходите, политическото безвремие ще продължи да тегне и върху бюджета. Това означава продължаваща липса на инвестиции, несигурност за всички и продължаващо изоставане на страната.

В тези условия синдикати, икономисти и представители на работодателите наддават с идеи какво да се прави с бюджета.

Позицията на синдиката е, че ситуацията налага да се вдигнат данъците за бизнеса. Самата Григорова даде урок в телевизионния ефир за това, че печалбата е това, което си разделят собствениците на една фирма, тоест тя не е необходима за дейността на съответния бизнес и затова се облага с данъци. "Несъстоятелни са внушенията, че с вдигане на данъци ще изгоним инвеститорите. Ние имаме най-висок дял на сива икономика в ЕС, така че няма такава връзка, че ниските данъци водели до изсветляване на икономиката. Времето показа, че това не е вярно - нито дойдоха инвестиции, нито се изсветли икономиката", обяви тя. "Мит е, че данъците са ниски. Ставката е 10%, но основата е много голяма", контрира в същия телевизионен ефир Васил Велев, който оглавяват Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Той представи лист с изчисления откъде могат да се намерят пари в бюджета, като сумарно предложенията му възлизат на над 7 млрд. лв. В сметките му влиза орязване на разходи - за администрацията, отлагане на актуализацията на заплатите и пенсиите за октомври. Посочи още, че две трети от гражданите могат да плащат същите сметки за енергия каквито плаща и бизнесът и помощите за тях са ненужни. Лансира отново тезата, че България е единственото изключение в ЕС от правилото, е бизнесът плаща по-евтина енергия от домакинствата. С уточнението, че не предлага да отпаднат помощите за хората, които са социално слаби, обяви, че трябва да спре източването на социалните помощи.

Бизнесменът Красимир Дачев, собственик на "Свилоза", коментира пред Би Ти Ви, че България отлага нелицеприятните решения от 90-те години на ХХ век насам. Даде пример с бюджета на едно семейство, където всички приходи отиват за ядене, пиене и нови дрехи, като не се правят никакви ремонти, не се спестяват никакви пари за бъдещето на децата и т.н.

Според икономиста Евгений Кънев нищо няма как да стане без реформаторско правителство. Пред Би Ти Ви той обясни, че само такъв кабинет ще е източник на доверие, без което не може да се очаква да има частни инвестиции. "Не може само с държавни инвестиции и пътища да вървим напред", посочи той.

Напомни, че последните приети бюджети също са минали под формата на политическо наддаване в условията на непрекъснат избори и че ситуацията сега предполага същото дори само заради предстоящите местни избори.

Обяви, че в момента държавата е като кораб без посока, а в допълнение на това е налице ерозия на постъпленията от данъци заради намалените ставки за различни сектори и продукти. В същото време разходите се покачват, което ще продължи, докато няма ясна политическа воля, която да движи в конкретна посока страната.

Такава теза защити пред "Нова телевизия" и Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика. Той посочи, че от повече от 25 г. за пръв път има изпълнителна власт, която не предлага финансова дисциплина, а вдига ръце. Според него служебното правителство под ръководството на президента хем твърди, че върши работа, хем не предлага мерки с мотива, че получава критики за тях.

Според него няма смисъл от подобни медийни дебати какво да се прави с бюджета - дали да се режат разходи, дали да се вдигат данъци, или да се премахват облекчения, а от това изпълнителната власт да поеме отговорност. Смята, че във всички предлагани идеи има смисъл, но трябва да се направи работещ комплекс от мерки, които да не позволят задълбочаване на проблемите, а да предотвратят криза.

Когато преди изборите служебният министър на финансите Росица Велкова даде насоки за проекта на бюджет и промени в данъчните закони, които смята да предложи, тя мотивира отпадането на някои данъчни облекчения с постигането на дефицит от 3%. Поддържането му до това равнище е един от критериите за влизане в еврозоната.

Ако наистина има воля се върви към еврозоната, както твърдят ГЕРБ и "Продължаваме промяната" - "Демократична България", се налагат трудни решения, защото няма как без това, обясни икономистът Евгений Кънев. "Има много резерви, при които при интелигентно решение на държавата дефицитът може да падне под 3%, без да се режат социални разходи. Ако няма правителство, няма еврозона и пътят надолу продължава", обобщи ситуацията той.

Според него "има поле" за вдигане на данъците, като посочи, че има предвид основно връщането на ДДС ставките към нивата им преди пандемията, тъй като този данък е основен приходоизточник за бюджета. "Затова трябва да се мисли в тази посока, както и за акциза върху горивата", подчерта той.

Според него предложеният проект на бюджет е такъв сякаш от миналото лято нищо не се е променило, не са дошли нови данни и нищо не се предлага.

Като мерки заради пандемията и инфлацията все още действат отпаднали акцизни ставки върху газта, метана, енергийните продукти, използвани за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и тока, а доставките на парно и природен газ се облагат с 9%.

Отделно има намалена или нулева ставка на ДДС за хляба, брашното, за книги и др. продукти, за заведенията.

Според него системата трябва да се изчисти от излишните разходи, като посочи, че част от тях се дължат на прекомерната администрация.

Не е въпросът само да връщаме данъците, но и да мислим за разходите, посочи икономистът и даде пример, че сред членовете на ОИСР - организацията, за членство, в която се подготвя и България, най-слабата е Румъния, в която разходите за персонал са около една трета от всички, в развитите страни са около 25%, а в България са 34%. Оценката му е, че само по тази линия може да се спестят 1 млрд. лв.

Според Лъчезар Богданов не трябва да се спори по нахвърлян списък с евентуални мерки, нито изходът от ситуацията е само в една мярка. Смята, че въпросът не е дали да се реже, а кое да расте и с колко. "Не сме в ситуация номинално да режем и да вдигаме, а дали да дадем малко или много повече и кога да го дадем или да запазим настоящото положение. Но това не може да стане от само себе си, трябва да има политическа воля", анализира той. Ако няма разбирателство, в което да се оформи набор от мерки, а всеки блокира всяка друга мярка, защото не я харесва, нищо няма да стане, посочи икономистът.

Според него, когато в условия на криза не се взимат превантивно мерки, се стига едновременно до рязане на разходи и вдигане на данъци.

Бизнесменът Красимир Дачев посочи, че е добре държавата да се върне "към фабричните настройки" отпреди пандемията.