Не само инфлацията, но и административните пречки оскъпяват жилищата ново строителство. Това обявиха представители на Националната асоциация на строителните предприемачи пред журналисти. Те призоваха за по-експедитивно преглеждане на документите им, въвеждане на електронни услуги и промяна на статута на изоставени индустриални части в сърцето на градовете в жилищни площи.

В момента заради административните процедури процесът от придобиването на терен до построяването на сградата се удължава изкуствено с 2-3 години. Администрациите отказват да четат документи в електронен вид, бавно преглеждат кашоните хартиени, които те изискват, а освен това са натоварени с проверки, като например за конструкцията на бъдещата сграда, което не би трябвало да е тяхна отговорност, обясни Георги Шопов, председател на асоциацията.

Посочи, че последното, което гълта много време на служителите, би трябвало да е отговорност на съответните проектанти, за които може да се въведат застраховки. за целта обаче са нужни законодателни промени, които са невъзможни в условията на политическа нестабилност. "Това ще освободи време на администрацията да се фокусира върху проблемите, които тя трябва да решава, като тези с изграждането на прилежаща инфраструктура например", обясни предприемачът.

Даде пример с това, че в момента 90% от вътрешнокварталните улици се изграждат от инвеститорите в сгради в резултат на това, че процесът не е урегулиран и местните власти не изпълняват това свое задължение. Оценката му е, че 80% от времето на администрацията отива да преглежда кашони с документи.

Цените на жилищата ново строителство поскъпнаха значително през последната година - с 18% за 2022 г., макар като стойност за квадратен метър да са все още доста по-евтини от развитата част на Европа. В същото време за българите стават все по-недостъпни. За нас това не е добре, макар да изглежда обратното, защото всеки търговец печели от оборота, ние искаме да имаме повече, а не по-малко клиенти, обясни Георги Шопов.

Емилия Цоконова, управляващ партньор в Match More, допълни, че все още купувачите могат да си позволят такива сделки заради ниските лихви по заемите в сравнение с други страни от региона, като например Унгария, заради ниските все още лихви по ипотечните заеми. В момента лихвите по ипотечните кредити в България са около 2.5-3.5%, докато в Унгария те са около 13-14%, което значително променя ситуацията за купувачите на имоти, обясни тя.

В момента разликата в цената на нов апартамент без довършителните работи излиза с 15-25% повече, ако се купи, когато сградата е готова, за разлика от цената, която собственикът ще плати "на зелено".

От асоциацията изчисляват себестойността на кв.м жилищна площ, без цената за парцела, на 820 евро. Посочват, че въпреки поевтиняването на енергийните носители строителните материали са поскъпнали с 27% през януари спрямо година по-рано. А от януари до април този година с още 4%.

Търсенето е намаляло, но сделки си има, казват от асоциацията за интереса на купувачите в условията на все по-високи цени.

Повишението на цените едва ли ще се ускорява, смята Борислав Точевски от Domex, като аргументира тази прогноза с факта, че много предприемачи в несигурната среда са калкулирали поскъпване с хоризонт 2-3 години напред.

От асоциацията настояха, че противно на ширещото се убеждение на гражданите на София, че градът е презастроен, това не е така. Димитър Димитров от "ЕСИ-МГ" ООД обясни, че според него повечето хора смятат така заради недоволството си от липсващата или неподдържана инфраструктура - от улиците и тротоарите до детските градини. Цитира данни, според които в София живеят средно 2500 души на квадратен километър, докато в Букурещ са 7 хил., а в Париж - 20 700. "И никой не казва, че Париж е преpасторен", добави той.

Посочи, че за да се поддържа на добро ниво инфраструктура върху обширни площи, това струва разходи, които не могат да се покрият от плащаните в момента местни данъци.

С това той и колегите му аргументираха тезата си, че градът няма как да се развива нашироко, тъй като не може да се очаква общината тепърва да започне от нулата да изгражда инфраструктура в периферията, която впоследствие да бъде застроена. Вместо това предлагат да се използват запуснати части на територията на комплексите, където вече има такава инфраструктура. Дадоха примери с изоставени жп линии и депа, които от години не се ползват, неработещи предприятия и др. подобни " язви" в града. За целта обаче се налага местната администрация да промени предназначението им, да ги облагороди и едва тогава те да станат атрактивни за жилищно строителство. Вместо това заради начина, по който са разрешени въпросите с реституционните претенции, строителите се налага да правят сгради между вече съществуващите в комплексите, посочи Шопов.

Даде за добър пример пустееща доскоро част в "Овча купел 2", която сега се развива с нови сгради.