Симулативен модел на БНБ показва, че са нужни още мерки срещу ръста в кредитирането
След като обяви решението на управителния съвет да повиши на две стъпки минималните задължителни резерви на банките, БНБ е направила симулативен модел, който да покаже ефекта от промяната. Резултатът, с всички условности, показва, че са нужни допълнителни мерки, които целят охлаждане на потреблението и в резултат понижаване на инфлацията.
Това се разбира от тематично изследване, съпътстващо първото за годината тримесечно издание на институцията "Икономически преглед".
В края на април управата на БНБ реши да увеличи минималните задължителни резерви на банките. Преди ден институцията отчете в редовния си преглед на състоянието на банковата система, че кредитирането върви все така активно, и предупреди, че бързият ръст може и да е добре за печалбата на банките, но също крие рискове.
Според решението от 1 юни банките ще са длъжни да заделят не 5%, а 10% минимални задължителни резерви по привлечените средства от граждани, които не са пребиваващи. Месец по-късно, от 1 юли, те ще трябва да заделят 12% минимални резерви по привлечените средства от всички.
| В документа на БНБ се посочва, че симулацията започва от второто тримесечие на 2023 г. и е извършена на три последователни стъпки. Последната от тях включва "допълнително увеличение на ефективната ставка до 14.6% през четвъртото тримесечие на 2023 г., което симулира покачване на общата ставка до 15%. След симулираните три последователни увеличения ставката на задължителните минимални резерви се запазва на 15% до края на симулационния хоризонт (2025 г.).", се посочва в текста. |
Засилването на връзката между инфлацията и растежа на заплатите и бавната и слаба степен на пренасяне на промените в паричната политика на ЕЦБ при значителна ликвидност в банковата система и ограничени ефекти от повишеното ниво на антицикличния капиталов буфер върху кредитната активност в страната показват, че за ограничаването на кредитния растеж и за понижаването на инфлацията е необходимо предприемане на допълнителни мерки, посочва днес централната банка.
На практика това означава, че повишението на минималните задължителни резерви ще продължи.
Симулацията с основния иконометричен модел на БНБ показва, че повишение на ефективната ставка на резервите до 9.7% през второто тримесечие и допълнително до 11.7% и 14.6% съответно през третото и четвъртото тримесечие на 2023 г. води до няколко последствия.
Едното е изтегляне на ликвидност от банковата система при повишение на задължителните минимални резерви на банките с 485 млн. лв. през второто тримесечие:
- с 3 млрд. лв. през третото
- с 6.8 млрд. лв. през четвъртото тримесечие.
Тези последствия са изчислени спрямо нивото в базисния сценарий от макроикономическата прогноза на БНБ от януари 2023 г., който не включва промяна в ставката на резервите.
Вторият ефект е намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират. Това се смята за основен фактор за понижаването на размера на кредитирането за домакинствата, а това се отразява в по-ниско частно потребление и отслабване на икономическата активност като цяло.
Симулацията показва незначително повишение на лихвените проценти по депозитите и кредитите.
Третият ефект е понижение на базисния индекс и общия индекс на потребителските цени спрямо нивото в базисния сценарий. Заключението на БНБ е, че по тази линия ефектите са сравнително ограничени през 2023 г. и се засилват през 2024 г. и 2025 г.
Несигурността по отношение на действителните макроикономически ефекти, които биха се реализирали, и фактът, че симулацията се основава на оценени връзки в исторически план и не отразява специфичните изходни условия при отделните банки, предполагат прилагане на постепенен подход на повишение на ставката на задължителните минимални резерви, посочват експертите на БНБ.