За пръв път през последните две години Националният статистически институт отчете дефлация. Тя е от едва 0.1% през май спрямо април. За последен път, и то еднократно през юни, дефлация бе отчетена през юни 2021 г.

На годишна база обаче инфлацията остава двуцифрена и е 10.1%. Храните продължават да поскъпват.

През май 2023 г. спрямо предходния месец най-голямо е намалението на цените в групите:

Най-голямо увеличение е регистрирано в групите:

Сред храните принос за дефлацията има двуцифреното поевтиняване при чушките - с 18.5%, краставиците - с 16.8%, доматите . с 12.7%, яйцата - с 5.5%, олиото - с 2.4%, прясното мляко - с 2%.

Все още обаче продължава да поскъпват редица стоки. Сред тях са морковите и цвеклото - със средно 11.1%, ябълките - с 5.9%, зелето - с 4.7%, колбасите - с 4%, каймата - с 2.6%. Брашното и оризът са поскъпнали за месец средно с по 1.6%, сиренето - с 1.1%, маслото - с 1.2%, а бирата - с 3.5%.

При нехранителните стоки двуцифрено поевтиняване се отчита при международните полети - със 17.4%, централното газоснабдяване - с 15.9%, метанът - с 11.3%, пропан-бутанът - с 11.1. Хотелите предлагат със средно 7.7% по-ниски цени, при праховете за пране спадът е с 2.1%, а при книгите - с 2%. Масовият бензин А95Н е с 0.8% по-ниска цена спрямо април.

С по-малко проценти, но продължават през май да поскъпват, пелетите - с 1.9%, облеклото - с 1.2%, цигарите - с 1.1%, услугите в заведенията - с 0.7%, велосипедите и хладилниците - с 0.8%, обувките - с 0.7%, поддръжката и ремонтът на автомобилите - с 0.6%.

Поскъпването на суровините, които са в основата на инфлацията глобално, започна през май 2020 година след шоковия срив от първия месец на пандемията. Възходящият пазар на суровините има цикличност за много по-дълъг период в сравнение с покачването досега, коментира в "Капитал" Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в "Елана трейдинг".

Дава пример с периода 1999 г. - 2008 г., когато индексът на суровините на Bloomberg е над 200%. Това се дължеше на силния растеж на търсенето в Китай, докато спадът е следствие на новите технологии в добива (петролната индустрия) и евтиния достъп до капитал. Съгласен съм, че централните банки не могат да "печатат" суровини, но те създадоха условията да има повече проекти в сектора с ниска изискуема възвръщаемост. Тоест да се добиват повече суровини на по-ниска цена. И сега, когато инфлацията ги прави нерентабилни, цените им вървят нагоре, допълва той.