Когато през есента на миналата година инфлацията достигна най-високите си стойности, прогнозите на икономистите, че след това ще започне да спада, се оправдаха. Мнозинството от тях сега са на мнение, че стопяването й няма да е така бързо и като цяло тя ще се позадържи.

През седмицата Националният статистически институт за пръв път от 2 години отчете малка дефлация на месечна база. Принос за това имат по-евтините горива, транспорт и туристически услуги. Редица стоки, сред които и храни, продължават да поскъпват.

Вече нито те, нито потребителите очакват стойността на която и да е стока или услуга да се върне на някое от предишните си нива. Още когато поскъпването набираше скорост в цялата Европа, експерти коментираха, че инфлацията в този случай е вносна за България. И също, че ще допринесе за нова стъпка на сближаване на цените тук и в развитата част на Европа. С това обясниха и по-голямата й стойност в източната част на Европа, както и в прибалтийските републики.

Сега, когато глобално се наблюдава поевтиняване при повечето суровини, невинаги това се вижда директно пренесено в крайните цени на продуктите. Също глобално остават високи разходите за труд заради липсата на кадри, които изпитват редица сектори.

До 2024 г. инфлацията ще се задържи доста над целевите нива, въпреки че от края на миналата година като цяло тя спада. Това прогнозира за региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева наскоро.

Хранителните продукти бяха сред най-много поскъпналите през последната година, като средната инфлация при тях надхвърли значително средната като цяло. В графиките е показана промяната в цените общо на храните и на отделни групи.

Сред поскъпналите с над 65% за година бяха яйцата, като сред основните причини за това бе посочено силното им търсене в Европа.