Министерството на финансите подготвя проект на бюджет, в който показателите отговарят напълно на критериите от Маастрихт, тоест за влизане в еврозоната. Засега България планира това да стане от 2025 г.

Асен Василев представи някои параметри след като те бяха обсъдени с депутатите от парламентарната комисия по бюджет и финанси. Допълни, че разчетите са за изпълним бюджет, който представлява добра основа за бюджетите и през следващите години.

Заложеният бюджетен дефицит е 3% (4.5 млрд. лв.) на начислена основа (която е критерият, по който се отчитат параметрите в еврозоната, докато в България при планирането и отчитането на бюджета продължава да се ползва касовата основа - бел. а.) и 2.5% на касова основа, обяви Василев.

Обясни, че макрорамката на бюджета не е променяна спрямо внесения от служеното правителство бюджет в Народното събрание, за да може законът да влезе в сила от 1 август. Планът е да бъде приет от депутатите до края на юли.

Заложено е увеличение на приходите от 3.5 млрд. лв. основно по линия на Националната агенция за приходите и агенция "Митници".

Разходите за пенсии и заплати, както и 10% ръст на заплащането в администрациите, които досега не са получили повишение, се запазват. Остава и предвиденото за тази година повишение на обезщетението през втората година от майчинството както и това на стипендиите за студенти. Остават и допълнителните пари за БАН, Селскостопанската академия и разходите за фонд "Култура" и за спорт.

Не се предвижда размерът на държавния дълг да расте спрямо БВП като към края на 2022 г. съотношението е около 24%. За дълговата политика министър обяви, че ще говори, когато вече има готов бюджет.

Засега се запазва идеята на служебния кабинет 100% от печалбата на държавните фирми да постъпи в бюджета, което се очаква да осигури приходи от 780 млн. лв.

В подготвяния бюджет е заложено намаление на капиталовите разходи с 1.8 млрд. лв. до 8.8 млрд. лв., което пак е рекордно равнище, обясни Василев. Оценката му е, че по този начин са обезпечени средства за всички европейски програми, разплащането по които изтича до края на годината плюс тези, за които има избрани изпълнители или са в процес на изпълнение. Разходите, по които още няма обявени обществени поръчки, са извадени от капиталовата програма, защото трудно може да се стигне до разплащане до края на годината, посочи Василев.

Уточни, че има предвиден резерв в случай, че се стекат добре обстоятелствата, така че и такива разходи да не бъдат спирани.

Засега се предвижда и България да заяви второ плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, което е трябвало да стане в края на миналата година.

Василев не съобщи общия размер на разходите, но посочи, че ще има орязване от 1.5 млрд. лв. най-вече на разходите за издръжка.