На пазара в софийски квартал от години гледат много лошо на идеята клиент да им даде монети, като въпросът за жълти стотинки дори изобщо не стои. Затова и най-честата оферта е да продадат плодове и зеленчуци за кръгла, естествено нагоре, сума.

Пред проблема как да се справят с монетите стоят и гражданите, чиито деца или самите те събират в касичка, за да си купят нещо един ден.

В днешния дигитален свят, към който и на редица бизнеси в България се наложи да се придвижат по-бързо от предвижданото по време на пандемията, звучи абсурдно да се мисли за улеснение при уедряването монети. Но това е само на теория, защото е публично известно, че в голяма степен потребителите в България залагат на парите в брой, особено извън центровете на по-големите градове. Покупките онлайн и плащанията на ПОС терминал, където го има, също не са преобладаващият брой.

Пътуващите по света знаят от личен опит, че има страни, които са в другата крайност и в които буквално не може да се плати в брой. Има и такива, които са помислили за автомати за уедряване на монети в магазини и на други обществени места. Последните са особено разпространени в САЩ, в Европа не толкова, макар и там да има различни опции - можеш с шепа монети, пуснати в автомат пред касата, да си платиш фунийката сладолед в Германия, например.

В България монетите в излишък са проблем на притежаващия ги. Има магазини, които проявяват интерес към тях заради нуждата да връщат ресто, но все пак биха ги взели в ограничени количества, а и остава въпросът с времето и усилията, които човек е готов да посвети на това да обикаля от магазин на магазин.

Друг вариант, засега достъпен само в обекти на "Кауфланд", е да получиш ваучер срещу стойността на монетиите си, с който обаче можеш да пазаруваш само в тази верига.

В допълнение на това все повече нараства презрението към дребните монети не само у търговците в най-бедната страна в ЕС.

Една пролетна сутрин няколко души седят на пейки до охраната в касовия център на БНБ в пряка на "Цариградско шосе". Всеки държи по няколко торбички, явно сортирани по вид и очевидно това е отработена практика. Охраната пита почти всеки посетител за това, за да знае към коя каса да го насочи. Веднъж достигнал до нея, клиентът дава монетите, които служителят изсипва в машина за броене. Резултата от него служителят описва най-подробно в документ в 2 екземпляра, снабден с подпис и печат. Подписва се и клиентът. На листа са описани по брой и вид и получените в резултат банкноти. На момента се уточнява дали таксата за услугата ще бъде приспадната от преброените монети или ще се даде допълнително. И в двата слуая има вероятност дошлият да уедрява да получи ресто под формата на...монети.

Тази услуга, ползвана еднократно, е и донякъде забавна, но е далеч от точката, в която е удобна за всички. Като цяло е абсурдно от гледна точка на технологичното развитие, до което е достигнал светът, да се ходи до касов център. В допълнение, ако някой, който живее в района на касовия център на БНБ на "Цариградско шосе" в София, е удобно веднъж годишно да отиде с торба монети, то какво да се каже за отдалечените точки, а да не говорим за цялата страна.

Ако сте опитвали да платите нещо в банка с монети, вероятно сте срещнали отказ. В някои обясняват, че така може да се плати само вноска по кредит. В други се примиряват, че са един вид - по 2 лв., например, и приемат плащане на застраховка.

От институцията насочват и към търговските банки въпроса за това, че само в София има касови услуги на централната банка за граждани. "Ролята на банките е да осигурят в своята клонова мрежа приемането на монети и предоставянето на други касови услуги", допълват от БНБ.

Всяка банка на сайта си има тарифа на таксите, които събира. Преглед показва, че трите най-големи банки събират 5-6% при обмяна на монети с банкноти като има и определен минимум, който в някои от тях достига... 24 лв.

На отправени въпроси към няколко от тях "Дневник" получи отговори само от "Уникредит Булбанк". В тях обаче не се посочва как е формирана таксата за броене на монети. Уточнява се, че се приемат само български левове и че първите 10 броя монети, независимо от стойността им, не се таксуват. "Няма ограничение клиент да внесе монети по всяка услуга в банката", допълват от там.

И от отчетите на банките е видно, че през последните години приходите им от такси растат. Според данните за първите четири месеца на годината приходите от такси общо на всички банки в България са 475 млн. лв. Все пак трябва да се отбележи, че сумата е с 25 млн. лв. по-ниска от събраната по тази линия през същите месеци на предходната година.

В Европа доминира модел на налично парично обращение, при който централната банка предоставя услуги на едро на банките, а те, самостоятелно и подпомагани от т. нар. CIT компании (Cash in transit - транспорт и охрана на ценни пратки, бел. а.), обслужват пазара на касови услуги на дребно. Този модел другите в Европа заимстват от Австрия.

В САЩ в услуга на гражданите в много търговски обекти, включително съвсем малки, може да се открият машини за обмен на монети, като в тях потребителите направо ги изсипват без да са сортирани.

Макар и в по-ограничен обем подобни примери се срещат и в Европа.

От години веригата "Кауфланд" предлага машини за уедряване на монети в свои обекти. Друг подобен пример обаче няма, а и от компанията не желаят да говорят за инвестициите и разходите си за целта. Първите машини за обмяна на монети са въведени в началото на 2017 година в два магазина в София, а в периода 2019-2021 поетапно обхватът е разширен до почти всички филиали в София и някои избрани филиали във Варна и Бургас - общо 15.

По данни на веригата, изпратени до "Дневник", над 10 хил. клиенти месечно се възползват от услугата. Няма ограничения какви монети ще се обменят като от там отчитат, че преобладават жълтите. Самата верига не уедрява на свой ред така събраните стотинки, а ги използва, за да връща ресто на клиентите.