Димитър Радев, БНБ: 3% бюджетен дефицит е добра стъпка, но недостатъчна
Темповете на кредитна експанзия намаляват. Това сочат данните на БНБ, казва в интервю пред БТА Димитър Радев, който преди седмица бе избран на поста управител за втори мандат. Първият изтече през лятото на 2021 г., но политическата криза попречи навреме да бъде избран кандидат за поста.
От 1 юли влезе в сила изискването към банките да заделят 12% минимални задължителни резерви, като се очаква наесен ново увеличение в опит да се ограничи кредитирането, тоест потреблението, и така да се успокои инфлацията.
БНБ взе мерки за затягане на кредитирането и повишаване на лихвите
Тъкмо инфлацията е основният критерий, който България не изпълнява, за влизане в еврозоната. Не са приети и някои закони и промени в съществуващи, но това се смята за по-лесно постижими въпреки честите избори.
Според Радев все още е реалистично България да приеме еврото от 1 януари 2025 г. каквато цел си е поставила засега, ако "правим правилните неща и изпълним необходимите условия с фокус върху инфлацията".
Ако сегашната политическа конструкция се окаже достатъчно устойчива, очаквам правителството да изпълни останалите, повече на брой, условия от негова компетентност.
Допълва, че единственото формално условие към БНБ е поддържане на валутната стабилност, което тя прави чрез участието на лева в Европейския валутен механизъм. "Няма сценарий, при който това условие може да бъде нарушено", допълва той.
Коментира, че намерението да се задържи бюджетният дефицит в рамките на 3 процента от БВП, колкото е заложен в проекта за тази година, чието второ четене предстои, е стъпка в правилната посока.
| "В същото време, като отчитаме траекторията на икономическия цикъл и промяната в структурата на бюджетните разходи, 3 процента дефицит означава ограничена, но продължаваща фискална експанзия. Фискалната експанзия не е фактор за ограничаване на инфлацията, а точно обратното", подчертава Радев. |
Подчертава, че това е причината да е изключително важно да се засегнат в синхрон както монетарните, така и фискалните условия.
На въпрос в дългосрочен план приемането на еврото или оставането на лева е по-добро за справяне с инфлацията управителят на БНБ посочва, че участието в икономически и паричен съюз с исторически по-ниска инфлация, какъвто е еврозоната, е фактор при равни други условия за по-добър контрол на инфлационните процеси както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Това показват всички данни от създаването на еврозоната до днес, допълва той.
Евро с дизайна на лева
На последното си заседание Управителният съвет на БНБ е решил да бъде възпроизведен дизайнът на настоящите разменни монети върху бъдещите български евромонети, съобщава Радев. Оценката е, че това ще осигури приемственост в използваните парични знаци и ще улесни припознаването на новата валута от гражданите. Така на малките монети би трябвало да е изобразен Мадарският конник, Св. Иван Рилски - на монетата от 1 евро; и Паисий Хилендарски - на монетата от 2 евро.
Какви варианти бяха обсъждани четете тук.
Върху националната страна на българските евромонети се предвижда да бъде изписана на кирилица думата "България", както и думата "евро" (за монетите от 1 и 2 евро) и "стотинка", съответно "стотинки" (за монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента). Върху гурта на най-голямата монета от 2 евро се предвижда да бъде изписан текст на кирилица "Боже, пази България", което е в съответствие с българските исторически традиции в монетосеченето.
Предстои изработването на художествените проекти, които ще бъдат внесени в Координационния съвет за подготовката на България за членство в еврозоната. След окончателното им одобрение проектите ще бъдат представени на Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и страните, членки от еврозоната.