Миналото лято мина под знака на нарастващите цени и разходите на производителите на различни продукти. Тогава зърнопроизводителите се оплакваха от украинския внос на зърно, който бе нарочен, че сваля цените на местното производство и го обрича да стои по складовете.

Сега в условията на временна забрана за внос от Украйна за ощетени се обявиха преработвателите на маслодаен слънчоглед, които обявиха в писмо до медиите, че са пред спиране на мощности заради недостиг на количества. Уверяват, че забраната сама по себе си не влияе на цените - нито на слънчогледа, нито на олиото. Последното е особено важно на прага на сезона на консервите.

По официални данни България годишно произвежда около 2 млн. т маслодаен слънчоглед, а в най-добрите години реколтата достига около 2.6 млн. тона. През тази година обаче, в допълнение на спрения внос от Украйна, се очаква и по-слаба реколта заради сушата. Това обясни пред "Дневник" Илия Проданов, председател на Националния съюз на зърнопроизводителите. Посочи, че няма прогноза колко по-малко ще е зърното, защото за разлика от пшеницата предварителните оценки са трудни. Очаква се все пак да гравитира около 2 млн. т като в някои региони добивът пада до 100 кг от дка, в други остава на добри нива от около 200-250 кг.

Той е изненадан от това, че преработвателите оповестяват капацитет за преработка на 4.5 млн. т. зърно като се позовава тъкмо на местното производство и не толкова големия внос, който би натоварил толкова големи мощности.

Пред "Дневник" обаче председателят на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти Яни Янев потвърди, че капацитетът за преработка към момента е за 3.5 млн. тона годишно за маслодобив и 1 млн. тона за производство на белен слънчоглед.

Не можа да каже кога точно и под въздействието на кои фактори толкова е нараснал този капацитет, но посочи, че по-масовият внос на слънчоглед датира от около 2018 г. насам. От данните на статистиката се вижда, че 2022 г. е тази с най-голям внос за последните пет. Допълни, че консумацията на вътрешния пазар е едва 250 хил. т - слънчоглед и продукти от него, и всичко останало е за износ.

Казва, че докъм 2011-2013 г. България изнася около 85% от произведения слънчоглед - период, в който и Русия, и Украйна не са произвеждали в днешните обеми. Тогава преработвателите продават основно на вътрешния пазар, а единични танкери се изнасят.

Преработвателите твърдят, че производителите, които имаха тежка откъм разходи година, не продават в момента останалия от предната реколта слънчоглед - около 660 хил. т, или поне не са склонни да го правят на пазарна цена.

Проданов отрича това да е така - казва, че търговията си върви като изрази недоумение какво имат предвид производителите на олио под пазарна цена след като според него слънчогледът за разлика от олиото няма борсова цена. Обяви, че сделките са на ниво 750-780 лв. на тон и напомни, че пазарна цена е тази, на която се търгува.

По данни на Софийската стокова борса, където макар и в малки обеми спрямо реколтата, се сключват сделки със слънчоглед, тъкмо такива са цените "продава" - 750-810 лв. за тон без ДДС. Сделки обаче няма.

Казва, че според технологичната карта на земеделското министерство разходите за отглеждане на декар слънчоглед са около 260 лв., а субсидиите са общо 30 лв. на дка. В допълнение производителите плащат и рента, която варира силно в различните части на страната и може да качи разходите до 330 лв.

Посочва, че първо трябва да се преработи българският слънчоглед, а ако не стига, тогава да се мисли за внос, подчертавайки съмненията си в обявения от преработвателите капацитет.

Пред "Дневник" Янев казва, че не само някои заводи са изправени пред заплахата да спрат заради недостиг на суровина, което е разход само по себе си, както и възобновяването, но и нямат гаранции, че ще си доставят нужните количества през следващите месеци. Това е така, защото по думите му местните стопани предпочитат да продават на максимално високи цени след като приберат реколтата и не желаят да се обвързват нито с годишни договори, нито с по-дългосрочни. А в същото време тъкмо на този принцип се работи със суровината от внос.

Според него изходът от тази ситуация е да се компенсират чрез субсидии земеделските стопани.

Преди около година и половина крайната цена на олиото шокира потребителите и в битка за бутилки на промоция се стигна до опашки, невиждани от зората на демокрацията. Тогава не помогнаха обясненията, че това е резултат от борсовите цени извън България.

При забраната за внос на украинско зърно се заплашваше с високи цени на олиото, но аз не виждам това да се случва. Не се стигна до повишение. Така че не може да говорим, че потребителите ще бъдат засегнати от удължаване на забраната. Слънчоглед си има и се продава, обяви Проданов пред "Дневник".

Янев пък посочва, че забраната, въведена в края на април и после удължена до 15 септември, сама по себе си не оказва никакво влияние върху цените на българския слънчоглед. Посочва, че след въвеждането й цената на слънчогледа е продължила да пада - със 100-150 лв. на тон.

Подчертава, че никой не печели от забраната, а губят преработвателите на слънчоглед и държавата от данъци заради ненатоварените мощности. Затова според него преди държавата да взима подобни решения трябва да има анализ на потенциалните щети за всички по веригата. Посочи, че със служебното правителство е воден този разговор и са посочени очакваните негативи. Дори е било предложено украинското зърно да влиза в България по коридор до преработвателите като се контролира олиото и шротът да бъдат директно изнасяни, за да не влияят на вътрешния пазар.

Допълни, че сега след като само няколко страни са забранили вноса от Украйна, то европейският пазар, на който основно изнасят българските заводи, е наводнен с производството на Украйна.

Дали купуваме на висока или ниска цена суровината няма такова значение, а дали можем да я продадем след като я преработим, обяснява Янев. "Не сме ние хората, които можем да определим цената на вътрешния пазар или да влияем на външната цена". Казва, че на този етап няма кой да прогнозира цената на олиото, но смята, че ако няма някакви извънредни събития, не би трябвало "да има такива скокове, на каквито бяхме свидетели миналата година".

През последната седмица на Софийската стокова борса олиото в бутилки се предлага по 1.95 лв. за литър без ДДС, но сделки няма. В същото време по данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата цената на едро на олиото е средно 2.83 лв. за литър в пластмасова бутилка с включен ДДС. За сравнение в средата на август миналата година цената на едро е 4.96 лв. за същата разфасовка.