Проблемът на производителите на олио си остава и след среща в земеделското министерство

Проблемът на производителите на олио си остава и след среща в земеделското министерство

архивен кадър
Министерство на земеделието и храните
архивен кадър
След двучасова среща в Министерството на земеделието по настояване на производителите на олио съществено решение не е взето. Това обяви ресорният министър Кирил Вътев след нея, цитиран от БТА.
Срещата бе насрочена, след като във вторник в писмо до медиите Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти обявиха, че нямат суровина след спрения внос на слънчоглед и други продукти от Украйна, а местните земеделски стопаните не си дават слънчогледа на пазарна цена.
Вътев посочва все пак, че от наличностите на слънчоглед в складовете, за които бе обявено вече, че са около 600 хил. т, зависи реализацията на олиото на пазара.
"В момента се оказва, че има твърде много олио в складовете на преработвателите и те нямат възможност да изкупуват всичкия слънчоглед. Ще видим какво ще стане след 15 септември и дали ЕС ще удължи забраната за внос на определени стоки от Украйна, сред които попада и слънчогледът. Тогава ще видим какво ще стане", обяви той.
Коментарът му показва различна картина от тази, която представят преработвателите. Председателят на организацията обяви пред "Дневник", че при спрян внос и недостиг по принцип на българската реколта за преработката заводите не могат да си изпълнят поръчките за износ.
"Олио има и слънчоглед има. Български са и с добро качество", посочва след срещата Радослав Христов от Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Председателят на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти Яни Янев заявява, че продължават да настояват за премахване на забраната като непазарна практика, но позицията на зърнопроизводителите е да продължават да настояват за обратното.
Такава среща е планирана и за средата на септември, когато приключи прибирането на новата реколта.
Очакванията на производителите са тазгодишните добиви да са около 2 млн. тона, от които по оценка на преработвателите едва 250 хил. т се потребяват в България.