Бизнесът преговаря с още 2 здравни каси в Германия за балнеолечение в България
Германско-българската индустриално-търговска камара и Българският съюз по балнеология и СПА работят съвместно по привличането на здравно осигурени германци, които да ползват медикъл и СПА услуги в България.
През август се разбра за това, че с най-голямата каса в Германия има сключен договор за четири хотела в България. Целта е да се направи същото и с други бази.
Браншът обаче посочва като сериозна пречка това, че особено през последната година и половината държавата нито рекламира на германския пазар в тези услуги, нито подпомага развитието на сектора чрез инвестиции в общините с минерални извори.
Пазара за милиони туристи
В Германия има около 100 здравни фондове, в които местните могат да се осигуряват здравно. В най-голямата, с която е подписан договорът, са осигурени 11 млн. германски граждани. Общо обаче осигурените в страната, сред които и живеещи там българи, са 70 млн.
През август се разбра, че най-голямата германска здравна каса е одобрила четири хотела - в Албена, Св. св. Константин и Елена, Слънчев ден и Златни пясъци.
Сега се водят разговори с две други здравни каси - Бармер в Мюнхен и ИКК в Берлин Бранденбург за подобни договори, разказа пред журналисти Кармен Щрук, зам.-управител на Германско-българската индустриално-търговска камара. Идеята е в техните програми да бъдат включени хотели в Поморие, Велинград, Сандански и др.
Министерството на туризма пак се готви да предложи ваучери за спа за всеки
Процедурата по одобрението на тези хотели отнема около година и включва изисквания като лекар, който говори немски като това е желателно и за хората, които правят процедурите, в някои случаи договор с близко лечебно заведение за оказване на спешна помощ, близостта до летище е предимство.
Ключово е цените на процедурите да са по-ниски от тези в самата Германия.
Германското законодателство дава право на осигурените да ползват като профилактика на всеки 3 години балнеоуслуги, като касите обичайно поемат 90% от стойността на пакета с услуги. Обичайно те са дву- или триседмични. Пациентите трябва да покрият разходите за нощувка и транспорт.
Държавата не се вълнува много
Пандемията, политическата нестабилност в страната и липсата на целенасочена реклама затрудняват бизнеса в сектора да привлече по-активно такива клиенти, казват от бранша.
"Браншът се опитва да провежда държавна политика на принципа с трици маймуни и даже успяват", описа ситуацията Живко Иванов, зам.-председател на асоциацията. Допълни, че какви стъпки трябва да бъдат направени, след като България бе включена сред страните, с които здравните каси в Германия са готови да работят, и досега нищо не е направено на ниво държава. "Ние (хотелиерите - бел. авт.) правим малки стъпки. Правим ги сами, а сами не можем да направим нищо", допълни той.
От бранша, а и представители на германския бизнес казват, че има осигурени, които не искат да минават през административните процедури в касите им и когато харесат някой продукт са готови да платят сами всички разходи. Ключово обаче е да знаят, е има такива възможности, за което е нужна целенасочена реклама.
Сега заетите в СПА туризма в България разчитат на поредния министър на туризма, че ще свърши нещо. Предстои определянето на бюджета за национална туристическа реклама за 2024 г., а до края на годината трябва да е разработена и програмата на кои пазари кога и по какъв начин ще се представя България.
Меглена Плугчиева, която през последните няколко години бе посланик на България в различни страни, а сега работи по рекламирането на балнеоуслугите в България пред здравните каси на Австрия посочи, че във Виена е видяла да се рекламират Черна гора, Хърватия, Словения, а България изобщо не е позната като туристическа дестинация. Още по-малко известна е и в този сегмент.
От нейни срещи в Австрия е установила, че местните осигурени биха избрали балнеохотели на морето, предлагащи процедури с добавена стойност като калолечение и др. подобни. Основно изискване е да не се смесват медикъл и СПА услугите, за да не се смесват потоци на здрави с болни хора. Ключово е и качеството на услугите.