Шефът на системния оператор призова за търсене на заместващи мощности на въглищните централи
"Ситуацията е сериозна и не е за подценяване, но не трябва да се наслагват страхове в хората, защото електрическата енергия се осигурява от всички търговци, а не от Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Нашата работа е да изчистим малките разлики между графика на производство и графика на потребление в станата, каза днес по БНТ изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев. Коментарът му беше по повод страховете, че ако спре работата на въглищните централи енергийната система ще се срине.
Цачев отбеляза, че България е част от общия енергиен европейски пазар и може да разчитаме на внос на ток от цяла Европа. "Създали сме достатъчно трансграничен капацитет, който да даде възможност на търговците на енергия да доставят достатъчно количества електричество", допълни той.
Цачев посочи, че с излизането от енергийния микс на т.нар. "базови централи" производителите на ток намаляват, но това не проблем само в България, но и в цяла Европа заради т.нар. "Зелена трансформация или зелена сделка".
Кога затварят въглищните централи в Европейския съюз по държави
"Множеството нови производители от Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) създават проблем в самата работа на системата за електроснабдяване, но той е идентифициран, защото това са мощности с непостоянен характер на работа. За нас най-добри са мощностите, които са на разположение 24 часа", отбеляза изпълнителният директор на ЕСО.
Той описа и какъв е проблемът. "В момента, в който слънцето залезе, в рамките на 45 минути до 1 час в системата трябва да се активират балансиращи мощности, които да преодолеят отпадането на ВЕИ-тата със соларна енергия и те да се заместят с други мощности. В момента се балансира с ВЕЦ-овете и ТЕЦ-овете", каза Цачев.
Той допълни, че отсега трябва да се мисли за заместващи мощности на въглищните централи, които по пазарни причини могат да спрат работа. "В страната има доста заявки за изграждане на газови централи. Разчита се и на изграждане на системи за съхранение. Трябва с бързи темпове да се ремонтира ПАВЕЦ-Чаира и да започне изграждането на други помпено-акумулиращи централи", посочи експертът.
Той посочи, че изграждането на подобни централи струва между 1 и 1.2 млн. лв. за един мегават мощност. Ангелин Цачев допълни, че в момента има два такива проекта - на язовир Батак и язовир Доспат, които са с планирана мощност 800-1000 мегаватчаса и възможност да съхраняват 30 000 - 50 000 мегаватчаса ток. Сметна, че цената на всяка една от централите ще 1 млрд - 1.2 млрд. лева. Цачев допълни, че за реализацията на проектите може да се използва европейско финансиране.
Според него прогнозите за намаляване на потреблението на ток в бъдеще не отчитат навлизането на електромобилите, които до 2050 година би трябвало да са 3.5 млн. "В сценариите, които утвърди комисията за енергиен преход се казва, че потреблението на електрическа енергия в страната към този период ще е между 62-65 млн. мегаватчаса, което е приблизително два пъти повече от сега (33-34 млн. мегаватчаса)", посочи изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев.
Той обобщи, че пред енергийната система има предизвикателства, като за момента не трябва да се говори за проблеми.