През юни 2022 г. България получи от Съвета на Европейския съюз изключение (дерогация) от наложената забрана за внос на руски суров петрол от страна на Европейския съюз, целящо да удари приходите на Русия, с които тя финансира войната си в Украйна. Изключението важеше до края на 2024 г., като то беше договорено от тогавашното коалиционно правителство с премиер Кирил Петков, което заплашваше с вето налагането на петролно ембарго на Русия, ако България не бъде включена в дерогацията. Аргументът на тогавашния вицепремиер и финансов министър Асен Василев беше, че спирането на руските петролни доставки за България ще доведе до повишаване на цените на горивата, а също така, че ако рафинерията "Лукойл Нефтохим" в Бургас започне да преработва неруски петрол, това крие рискове от обгазяване на Бургас и проблеми за околната среда.

В края на септември 2023 г. - при новия редовен кабинет и новата конфигурация в парламента, Народното събрание реши отказът от руския петрол да стане до октомври 2024 г., три месеца преди края на договорената през юни 2022 г. дерогация. Беше приет и времеви график, по който рафинерията постепенно да намалява дела на преработвания руски петрол, докато не го изключи окончателно в края на периода. В петък (20 октомври) депутатът от ГЕРБ Делян Добрев гостува в сутрешния блок на Би Ти Ви, където внезапно наново повдигна темата. Той обяви, че всеки път, когато поиска отмяната на дерогацията, премиерът Николай Денков звънял да казва, че ще подаде оставка. Вечерта на същия ден ГЕРБ обяви, че ще внесе предложение в парламента да отмени дерогацията, което намерение на следващия ден беше подкрепено от ДПС.

В понеделник (23 октомври) съпредседателят на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски съобщи, че рафинерията "Лукойл Нефтохим" в Бургас е обещала на Денков да внесе над 500 млн. лв. данъци, а в замяна държавата да запази дерогацията. Това стана след среща, на която по думите на Пеевски са присъствали премиерът Николай Денков, съпредседателите на парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България" Кирил Петков и Атанас Атанасов, а онлайн се е включил финансовият министър Асен Василев. Пеевски добави, че ако парите не бъдат внесени до седмица, ГЕРБ и ДПС ще внесат в парламента предложение за отмяна на дерогацията.

Прекратяването на дерогацията за внос на руски суров петрол би създало на първо време дефицит на горива и ръст на цените, защото алтернативите на руския петрол към момента са доста скъпи, подчертаха от правителството за "Дневник". Голямата част от вноса на руски петрол се осъществява от "Лукойл Нефтохим" и дерогацията практически е за (и в полза на) притежаваната от руската компания "Лукойл" бургаска рафинерия. Ако рафинерията спре работа, България ще трябва да премине към внос на готови петролни продукти, като това няма как да стане без скок на цените на горивата, допълва "Капитал".

Според Денков реалистичното и смислено решение е да се обложат свръхпечалбите на "Лукойл" от разликата в цените на руския и неруския петрол, отколкото да се бърза с отмяната на дерогацията, тъй като бургаската рафинерия все още не е подготвена да започне да работи само с неруски петрол. С последните промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, приети по-рано този месец, временната солидарна вноска стана не 33%, а 50%, като се въведе и задължение за месечни авансови вноски. През следващата година обаче те ще намаляват, доколкото и делът на преработвания руски петрол трябва да пада.

Графикът е следният:

Според изказвания на различни политици, включително на премиера Денков ("Продължаваме промяната") и Делян Добрев (ГЕРБ), както и според анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) рафинерията може да осъществява дейността си и без да преработва руски петрол, като България внася суров петрол от многобройни алтернативни източници, включително от Черноморския регион, Близкия изток и Западна Африка. Експертите на ЦИД твърдят, че дори в най-неблагоприятния вариант, при който рафинерията спира напълно работа, рискът от недостиг на горива на българския пазар може да бъде избегнат чрез умело управление на настоящите резерви и на инфраструктурата за внос на суров петрол.

Политическата заявка на ГЕРБ и ДПС за извънредно заседание на парламента ден преди деня за размисъл е разчетена от останалите участници в ротационното управление като предизборна. Още повече че под сегашния текст на закона (с който преработката на руски петрол спира през октомври 2024 г.), влязъл в сила на 13 октомври, са се подписали същите депутати, които сега настояват спешно да го променят.

Предизборно прозвуча и обещанието на Делян Добрев (ГЕРБ), че държавата ще събере от "Лукойл Нефтохим" 1 млрд. лв. от разликата между цената на руския нефт от сорта "Уралс" и сорта "Брент", с които чрез фонда за енергийна сигурност ще обезщети потребителите със 73 стотинки за литър гориво. От обяснения на икономическия министър Богдан Богданов обаче излиза, че законът още не е влязъл в сила и се чака съгласуване с Европейската комисия. А това означава, че събирането на тези пари със задна дата е под въпрос, дори и съгласуването в Брюксел да отпадне от текста в закона.

Шумът около рафинерията, включително и с коментарите от правителството за търсен нов купувач, предизвика и синдикални страхове от загуба на работни места. В декларация профсъюзът на нефтохимиците направо заяви, че "дерогацията за преработване на руски нефт и делът на съхраняваните запаси на нефт и нефтопродукти в страната се превърнаха в разменна монета при преследването на партийни и корпоративни интереси".

Прекратяването на зависимостта на страната от руски петрол, ако иска да остане производител на горива, е по-скоро добро пожелание към момента. Проблемът идва от генезиса и от географското разположение на рафинерията - срещу руския нефтен терминал Новоросийск. Пристанищният петролен терминал "Росенец" може да посреща танкери до 80 хил. тона, което е малко в сравнение с капацитетите на големите петролни терминали. Това означава, че доставките до рафинерията трябва да са чести. Промяната на доставките от Новоросийск през Босфора би създала и нуждата от много по-сложна и скъпа логистика. В момента по трасето Новоросийск - Росенец времето от натоварването на танкера до получаването на стоката е 36 часа. Ако подобна логистика се прави през Босфора и Дарданелите, срокът на доставка се увеличава многократно, уточнява "Капитал".

Същевременно при капацитет за преработка 7 млн. тона нефт на година рафинерията разполага само с 350 хил. тона реален складов капацитет, което е достатъчно за три седмици и е доста ниско на фона на складовия капацитет на други рафинерии в Европа. А той е такъв точно заради бързата връзка с Новоросийск. При липсата на достатъчно голям склад трябва да имаш гарантирана ритмичност на доставките - нещо, което трудно може да се получи през Босфора.

Основното решение до момента е петролопровод между Александруполис и Бургас, за да се пренася нефт от гръцкото пристанище на Егейско море до бургаската рафинерия, за да се намали зависимостта от Русия, от превозите в Черно море, а и от Турция впоследствие. Това решение обаче е бавно и скъпо, а преди десетилетия, когато се обсъждаше тръба в обратната посока - от Бургас към Александруполис, България се отказа от него по екологични причини.