По традиция в края на всяка година преди да се предложи бюджет за следващата финансовият министър трябва да прецени откъде какви приходи може да се очакват. Това е и времето да се предлагат данъчни промени, които да помогнат за целта.

Една от изненадите в тази посока е идеята на финансовото ведомство да обложи с патентен данък събиращите гъби и билки, което предизвика негативна реакция от тяхна страна. Не просто, защото това е обичайната реакция, когато става дума за данъци, но и защото според организацията на билкарите става дума за предложение, което не е съобразено с реалностите. А също и с редица съществуващи закони и тарифи за таксите, които се събират.

При събирането на билки изцяло става дума за работа на ръка, което означава, че тази дейност дава хляб на много хора. Благодарение на берачите този занаят остава и селата не са празни, казва пред "Дневник" Десислав Дионисиев, дългогодишен председател с малко прекъсване на Българската асоциация на билкарите. Той защитава тезата, че билкарството е част от земеделието и то трябва да бъде подпомагано, за да останат хора по места.

Допълва, че и сега събирачите на билки плащат два вида такси - в Министерството на околната среда и в съответното горско стопанство или община, на територия на която се събират билките. Те се внасят авансово и са на заявен килограм. Дава пример, че макар в ценоразписа на таксите да пише 10 ст. на кг, то те трябва да бъдат умножени по тези за т. нар. рандеман, който показва колко суха маса се получава от 1 кг прясна, и така стават немалки.

Допълва, че тъй като тези такси се плащат в аванс, берачите са уязвими, защото може да се окаже, че времето не позволява изобщо да берат, защото вали, например или да падне градушка.

Към това той допълва, че реално хората, от чиито имоти се събират билките, не получават нищо за това, а само държавата чрез горските стопанства.

Обяснява, че предлаганият патентен данък означава, че берачите трябва да отидат да го платят в съответната община, което предполага те да са съвестни и да го направят наистина. В допълнение обаче при този данък няма нормативно признати разходи - 40%, както при данъка върху доходите, което означава, че облагането ще се утежни.

Отделно билковият пункт трябва да плати 10% данък върху събраните билки. "Така данъкът се увеличава с 40% освен патентните данъци", описва ситуацията Дионисиев.

Подчертава, че има Закон за лечебните растения, в който е описано как се извършва тази дейност. "Ние не сме много съгласни с него, но го спазваме. Цялостна пререгулация не е възможно да се направи в момента, затова предлагаме как да бъде подпомогната държавата, за да има отчетност какво се събира", допълва той.

Изводът му е, че в Министерството на финансите не са се запознали с нормативните документи за сектора, които са ресорно към други ведомства.

След среща с Министерството на финансите и разговори вътре в асоциацията, билкарите предлагат два варианта на финансовия министър. Обръщат му внимание, че събирачите на билки обичайно са слабо образовани хора, които от това си изкарват прехраната.

Предлага се вместо патент да се създаде специална уредба за облагането конкретно на тази дейност от отделните физически лица, аналогична на тази за лова и риболова като се въведе билет за събиране на билки, за който да се плаща определена такса. Идеята е той да е месечен, защото работата е сезонна и няма логика да се плаща годишно, а и така ще се даде възможност за избор и гъвкавост на събирачите.

Цялата документация за платени такси да се представя пред билковите пунктове, предвижда предложението. В допълнение се предлага цената на измерените и изкупени от отговорника на пункта лечебни растения да бъде автоматично намалявана (посредством софтуер) с 5% - окончателен подоходен данък за събирача, който му бива удържан от пункта. Целта на последното е да се компенсира липсата при това облагане на нормативно признатите 40% разходи, които са заложени в Закона за облагане доходите на физическите лица. Предлага се събраните суми от тези 5% да се внасят в бюджета от собствениците на пунктовете. Идеята е в това да се изразява цялото облагане и да не се налага физическите лица да подават данъчни декларации. Уточнява се, че този ред на облагане е допълнение на събираните вече такси за ползване на билки.

Вторият вариант е приходите от изкупуване, предмет на патента, да бъдат третирани като доход по Закона за данъка върху доходите на физическите лица. При него събирачите ще трябва да попълват данъчни декларации и да внасят осигуровки. "Затова, за всички следва да е безспорно, че това са изначално невъзможни за изпълнение задължения от въпросния контингент граждани", се посочва в документа. При този вариант се предлага и при патентно облагане заплащаната цена при изкупуване на билките да бъде намалявана с удръжка на 3%, окончателен подоходен данък за събирача, който му бива удържан от пункта.

Предлага се дебатът по въвеждането на патентен данък да продължи като това е съпроводено с широка разяснителна кампания.

Подчертава се също, че берачите работят в различни части на станата, поради което им се налага да отговарят на различни изисквания, а нормативната уредба се прилага разнородно.

Оценката на Дионисиев е, че преди 15 г. около 150-200 хил. души са се занимавали със събиране на билки, а сега те са едва 20-30 хил. "Отидоха да берат домати и друго в Гърция и Италия, които после внасяме тук, защото техните фермери са в пъти по-силно подкрепяни, но няма кой да го разбере горе", коментира пред "Дневник" Дионисиев.

Данни от подадени годишни данъчни декларации от физически лица - еднолични търговци и такива, които декларират доходи "от друга стопанска дейност" са общо седем и са за 901 302.90 лв., сочат данните на Националната агенция за приходите, изпратени в отговор на запитване от "Дневник". Доходите са от събиране на диви гъби и билки, орехи, трюфели, но и от събиране на дърва за горене.

Посочилите конкретно доходи от горски дейности са 2 379 с общо деклариран доход от 43 618 159.97 лв.

Дионисиев посочва, че в допълнение на проблема с намаляването на хората, които събират билки, много от лечебните растения са описани като вредители от производителите на препарати за борба с плевелите. "Те се борят с тях по нивята и по полята, а това намалява билковото богатство на България", допълва той. Казва, че са правени измервания и се вижда, че третирането с препарати на една нива отвежда облака от препарата много встрани и това унищожава лечебните растения наоколо. По думите му пръскането за комари също унищожава билките.

Пазарът на билки в България е много малък - в рамките на около 5 млн. лв., и 90% от събраното отива за износ. Основните играчи на пазара - около 10 големи фирми, се опитват да предлагат продукция в цял свят. Докъдето успяват се дължи на стара слава, обяснява Дионисиев и посочва, че заради описания проблем с намаляването на билките често фирмите внасят от страни като Албания и Полша и реекспортират. "Там просто ги има", обяснява той.

Описва, че износът е в условията на тежка конкуренция и борба за хляб.