Ако данъчните оценки не бъдат размразени, общините се опасяват от срив в приходите

Ако данъчните оценки не бъдат размразени, общините се опасяват от срив в приходите

Ако данъчните оценки не бъдат размразени, общините се опасяват от срив в приходите
България е известна с това, че на практика почти всеки гражданин има имот - ситуация, напълно различна от по-развитата част на Европа, където масово се живее под наем. Не само заради високите цени на имотите сами по себе си, но и заради високите данъци.
В България такса "Смет", която събират общините, може и да надхвърли размера на данъка върху имота. Това е на път да се промени, ако Народното събрание приеме предложените от Министерството на финансите промени в Закона за местните данъци и такси, които предвиждат актуализация на данъчните оценки на всеки две години. За нея от години настояват и общините, които разчитат на тези приходи.
Каква е ситуацията в момента
Сходна на предложената разпоредба съществува до 2007 г. Тогава Законът за местните данъци и такси позволяваше данъчната оценка, определена по нормите в приложенията към закона, да се измени, но не по-късно от 30 ноември на предходната година, ако индексът на пазарните стойности на недвижимите имоти се е увеличил или намалил с повече от 20 на сто с натрупване за периода от последната им промяна.
От 2008 година тази разпоредба отпадна и данъчните оценки "замръзнаха" на тогавашните нива, коментират пред "Дневник" от Националното сдружение на общините в отговор на въпроси. Напомнят, че вече от над 10 г. настояват пред различен състав на Министерството на финансите за актуализация предвид променените пазарни цени на имотите.
"В настоящия момент този въпрос е още по-актуален заради предстоящото ново категоризиране на населените места през 2024 г. Такова се прави веднъж на 10 години, след всяко преброяване. Очакванията са голяма част от населените места да получат по-ниска категория, което ще доведе до съществено намаляване на данъчните оценки, ако не бъде променен начинът на определянето им", мотивират позицията си от сдружението.
Критериите за категоризиране на населените места са определени с решение на правителството от 2003 г. и се правят от Министерството на регионалното развитие, което ползва данни от Националния статистически институт.
В допълнение организацията очаква да се задълбочи още повече голямото разминаване между стойностите на данъчните оценки и пазарните цени на имотите.
Стойностите, на които се изповядват сделките с имоти, драстично се разминават с данъчните им оценки, върху които се изчислява данъкът за недвижимите имоти, данъкът за възмездно придобиване, както и ред други държавни и нотариални вземания, посочват от сдружението. "Както ние, общините, така и нашите партньори от Нотариалната камара, от Института за пазарна икономика и от бизнеса, от години алармираме за това изкривяване на имотния пазар, което оставя голяма част от сделките в сивия сектор", подчертават те в отговорите си до "Дневник".
Допълват, че за пръв път при настоящата бюджетна процедура, при обсъждане на пакета данъчни закони, аргументите са чути.
"В този смисъл приемаме предложените промени като първа стъпка за обсъждане и приемане на по-съществени промени в Закона за местните данъци и такси, които да го направят съотносим към днешните пазарни условия и доближаването му да европейските практики", посочват от сдружението.
Ако текстът мине, то първата година, за която ще могат да се актуализират оценките, е 2025-а.
Какво се предлага
С промените в Закона за местните данъци и такси, одобрен в пакет с останалите данъчни изменения от правителството в понеделник, се предлага размерът на данък сгради да може да се диференцира от общините по населени места, по зони в тях или по вид на имотите. А също и общините да могат да променят данъчните оценки на жилищата на всеки две години в зависимост от състоянието на пазара на имоти.
Според сдружението тези промени ще позволят през 2024 година да се направи задълбочен анализ и същински промени в Закона за местните данъци и такси, така че от 2025 общините да могат да актуализират два от общо седемте компонента на формулата за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти.
В момента във формулата за изчисление на данъчната оценка влизат седем компонента:
  • Базисна данъчна стойност на 1 кв.м., която варира от 3.70 лв. до 18.70 лв. в зависимост от конструкцията на имота. Тази стойност не е променяна от приемането на Закона за местните данъци и такси през 1997 г.;
  • Коефициент за местоположение на населеното място, в което се намира имотът (варира от 2.2 за най-малките населени места до 93.6 за центъра на София);
  • Коефициент за инфраструктура;
  • Коефициент за индивидуални характеристики;
  • Коефициент за височина;
  • Коефициент за овехтяване;
  • Площ на имота.
Предложените промени в закона се отнасят до първите два коефициента - за базисната данъчна стойност на кв.м. и за местоположението на населеното място, в което се намира имота, поясняват от сдружението.
Създава се правна възможност при промяна с над 10 на сто на индексите за купуване на нови и съществуващи жилища за 2-годишен период по данни на НСИ, считано от следващата година, базисната данъчна стойност в левове на квадратен метър да се актуализира с отчетения коефициент.
В допълнение се дава възможност и да се коригира коефициентът за местоположение на населеното място при промяна в категоризацията на населените места, която предстои.
От организацията на общините казват, че по предварителни разчети след новото категоризиране през 2024 г. много населени места ще преминат в по-ниски категории, т.е. техният коефициент за местоположение ще стане по-нисък, оттам - и данъчните оценки на имотите ще станат още по-ниски. Тази промяна ще обхване около 170 населени места, които са общински центрове (64% от 265-те общини).
Ако коефициентите за местоположение не бъдат коригирани, собствените приходи на общините само от тази промяна ще спаднат с над 41 млн. лв.
Възможността през 2024 г. да се работи за актуализация на двата компонента едновременно ще позволи намирането на балансирано решение за основата, върху която се определят местните данъци, така че да не се стига до намаление на приходите на общините, допълват от организацията.
Общините решават
Каквото и изменение да се направи в размера на двата компонента, общинските съвети са органите, които по места правят преценката за това какъв да бъде размерът на данъчната ставка в законово установените диапазони (от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот), напомнят от организацията.
Т.е. предложените промени дават на общинските съвети инструмент, с който могат да балансират размера на местните данъци спрямо социално-икономическите условия във всяка община. Всеки орган, който има правомощия да налага данъци или такси, прави съответната преценка за социалната поносимост. Това ще бъде направено и от общините, след като стане факт законовата промяна и би влязло в сила от 2025 година, допълват оттам в отговор на появилите се вече опасения, че поголовно ще поскъпнат данъците на сградите.
Организацията допълва, че подобна актуализация изисква време и официални данни от НСИ. "Със сигурност през следващата година ще имаме много работа по това да се определи коя отчетна година ще се ползва като база и по какъв начин ще се актуализират коефициентите за местоположение."
Напомнят, че тестове от Закона за местните данъци дават и значителни възможности за плащане на данъка в намален размер и гражданите активно се възползват от това. Дават пример с това, че за основно жилище се плаща данък с 50% намаление.
Калкулациите показват, че това облекчение струва на всички данъкоплатци близо 37 млн. лв. и се предоставя за над 1.3 млн. данъкоплатци. Предплатилите целия данък ползват допълнителна отстъпка от 5% и т.н., допълват още от сдружението.
Какво ще се случи с таксата за смет
Опасенията, че заради очакваното повишение на данъчната оценка на сградите ще се повиши и такса "Смет", са неоснователни, се разбира от отговорите на сдружението. Причината е, че от 2025 г. се преминава към новия начин на определяне на таксата за битови отпадъци на количество. Оттогава влиза в сила забраната за ползване на данъчната оценка като основа за определяне на дължимата такса. Общините работят и се готвят много интензивно за тази промяна, така че от 1 януари 2025 година таксата да не бъде обвързана с данъчните оценки, се допълва в отговорите до "Дневник".
Ако този път промяната наистина стане факт, таксата ще зависи най-вече от това какво количество от отпадъците си гражданите събират и изхвърлят разделно, в цветните контейнери. Таксата ще се плаща само за изхвърленото в съдовете за общия битов отпадък. "В този смисъл, колкото повече събирате и изхвърляте разделно, толкова по-ниска ще бъде вашата такса. Няма да зависи от данъчната оценка", посочват от сдружението.
По негови данни събираемостта на таксата средно в страната е около 71.1% за 2022 г. (при 71% за 2021 г.) за жилищните имоти и 51.6 % за нежилищните имоти.
При данъка върху сградите за изтеклата година събираемостта средно за страната е 77.6%.
На въпрос какво е решението на това да се събират напълно данъците от сдружението посочват, че всяка община има своя приходна администрация, която може да прилага широк набор от законово определени правомощия при събирането на съответните собствени приходи. "Най-важният момент за убеждаване на данъкоплатците е, че с тези постъпления се финансират публични услуги. В общините хората виждат какво реално се случва с приходите от техните данъци и могат да участват в процеса на вземане на решения за разходите по общинския бюджет", допълват оттам.