Министърът на финансите Асен Василев представи проектобюджета за 2024 г., който по думите му позволява на България да отговори на всички критерии за влизане в еврозоната, което е планирано за началото на 2025 г.

Първоначално заявеното намерение бе проектът да бъде представен след като предлаганите промени в данъчните закони минат на първо четене в парламента, за да се види какви са нагласите и тогава да се направи сметка на очакваните приходи.

Сега планът е проектът да влезе в Народното събрание на 22 ноември и да мине цялата процедура преди колега.

Според Закона за публичните финанси срокът за внасяне на проектобюджета в Народното събрание е края на октомври на предходната година, но заради местните избори депутатите отложиха този срок до 15 ноември. Проектът предстои да се съгласува в Съвета за тристранно сътрудничество и да бъде одобрен от правителството. По-рано днес синдикатът "Подкрепа" отправи критики към финансовия министър за това, че предлаганите от него промени в данъчните закони не са обсъдени в тристранния съвет. Те бяха приети на извънредно заседание на кабинета в понеделник, 6 ноември, което ръководеше самия финансов министър в отсъствието на премиера Николай Денков и вицепремиера Мария Габриел.

По прогноза брутният вътрешен продукт (БВП) ще достигне 205.8 млрд. лв., което е ръст от 3.2%. Заложената средногодишна инфлация е 4.8% као се очаква към края на 2024 г. да спадне до 3%. Дефицитът очаквано е 3% на касова основа и 2.9% на начислена основа. Държаният дълг се оаква да остане на настоящото си ниво от 23.8% от БВП. Заложените приходи са 77.6 млрд. лв., а планираните разходи - 83.8 млрд. лв.

Бюджетът е балансиран в рамките на Маастрихските критерии и дава възможност за приемане на еврото, подчерта министърът.

Министърът обяви, че проектът ще бъде внесен в Народното събрание на 22 ноември и затова очаква до месец след това той да бъде одобрен. Посочи, че има около 10 дни до влизането в парламента - време, което може да се използва за калибриране, за да не се налага да се прекроява значително между първо и второ четене. Приходите като процент от БВП се предвижда да останат на нивото от тази година - 37.7%, колкото и тази година, което е малко по-ниско ниво от 2022 г., когато постъпленията бяха повече заради по-големия износ на скъп ток, обясни министърът.

Поемането на нов държавен дълг не се предвижда да надвиши общата сума от 48.9 млрд. лв. или 23.8% от БВП.

В отговор на въпрос министърът обяви, че въведените от средата на октомври такси за "Газпром" заради преноса на газ през България в посока Сърбия и Унгария са начислени и се очаква да постъпят в периода 15-25 ноември като министърът не пожела да разсъждава дали ще дойдат или не. "Нека не спекулираме, надяваме се да се случи", каза той.

На въпрос за обвиненията, че правителството помага на "Лукойл" да заобикаля санкциите, министрътъ обясни, че няма такава информация. Проверява се публикацията на "Политико", препечатан и от български медии, съдържаща подобни твърдения, включително по посочените имена на кораби, с които според твърденията е извършвано нарушението, за да се види дали е имало опит за избягване на санкциите, увери Василев.За това дали се налага отказ на България от дерогацията от тези санкции той посочи, че парламентът има решение по въпроса и ако го промени, то кабинетът ще се съобрази с него.

Представените параметри са с включените промени в данъчните закони, които предлага министерството, обясни Асен Василев.

Обясни, че е предвидено през следващите две седмици проектобюджетът да бъде обсъден с парламентарните групи. ще текат дебати с ПГ по предложения бюджет.

Параметрите на един бюджет винаги подлежат на обсъждане, това е нормален процес в парламентарна република, но те трябва да са изпълними, напомни министърът. Допълни, че ако исканията на отдлените партии надхвърлят реалностите, то тогава е работа на Министерството на финансите да каже докъде са изпълними. "Това е реално линията, която сме достигали веднъж или два пъти при петте бюджетни процедури, в които аз съм участвал", напомни той.

Както вече е известно минималната заплата се повишава до 50% от размера на средната за предходната година или от 780 лв. в момента на 933 лв. през 2024 г. Дотолкова се вдига и минималният осигурителен доход.

Пенсиите ще бъдат повишени по план от юли по т. нар. швейцарско правило. За заплатите на учителите е предвидена нужната сума, така че да бъдат на ниво от 125% от средната заплата. Прогнозата на Министерството на финансите е средната заплата в страната да нарасне с 10-12% спрямо сегашното й равнище. Общо за персонал разходите на държавата догодина нарастват с малко над 2 мрд. лв. В тях влиза и увеличение на заплатите в администрациите, които изостанаха от останалите. Те ще бъдат увеличени по методика на Министерския съвет. За общинските служители са предвидени 370 млн. лв. за актуализиране на заплащането.

Обясни, че тези 2 млрд. лв. включват целогодишния ефект на увеличението на заплатите в някои администрации, които бяха направени от 1 август, ръста на на минималната заплата и средства, които Министерският съвет по своя методика ще разпредели между отделните ведомства, така че да се преодолее доста голямото неравенство в заплатите.

Разходите за образование се вдигат с 590 млн. лева, което включва и поддържането на учителските заплати на ниво от 125% от средната заплата. За нормативна издръжка на деца в детските градини са заложени 63 млн. лв., над 80 млн. лв. са за учебници, 87 млн. лв. са за строеж и ремонт на детски градини и ясли и реконструкция на училища. За нови физкултурни салони са заделени 57 млн. лв. и над 50 млн. лв. за програми за развитие на спорт и изкуство в училище, от които се очаква да се възползват 1200 училища за изкуство и 1300 за спорт.

За здравеопазване са заложени с 1.1 млрд. лв. повече като възможност за това дава и ръстът на средната заплата и по-високите приходи от здравни вноски в резултат на това.

Разходите за култура са завишени с 50 млн. лв. Общо 28.5 млн. лв. са предвидени за финансиране дейността на библиотеките, музеите, читалищата и галериите като ще получават тези пари за реална дейност, отчитана по методика на Министерството на културата. За производство на филми са заложени 9.3 млн. лв.

Заложените в проекта разходи за отбрана са малко над 2 процента от БВП и с тях са обезпечени всички планирани капиталови разходи, поискани от ресорното министерство, обясни Василев.За МВР са предвидени освен допълнителни разходи за заплати, но и за охрана на държавната граница с изграждане на радиолокационна система за ниско летящи обекти и за новата система за проверка на личните карти с чип, които обаче още не са въведени.

Общо капиталовите разходи се вдигат от 8 млрд. лв. за тази година на 12 млрд. лв. Сред тях конкретно Асен Василев назова са: