Бюджетната комисия на Народното събрание отхвърли на първо четене всички внесени от правителството предложения за промени в данъчните закони, които обичайно предхождат гледането на проекта за държавен бюджет.

Единствено, и то с мнозинство, бе приет проект на депутата Даниела Божинова от "Продължаваме промяната - Демократична България" и група народни представители. Той предвижда да не се облагат с акциз производството и съхранението на бира в домашни условия и за домашна консумация. Текстовете са за количества до 1 хектолитър (100 литра).

Това стана в отсъствието на министъра на финансите Асен Василев, ведомството бе представено от Георги Клисурски, зам.-министър, който представи проектите и Людмила Петкова, директор на дирекция "Данъчна политика".

Критики от различни посоки събраха на практика всички данъчни промени, депутатите от ГЕРБ в комисията отново обявиха мерките или за неработещи, или нереалистични, а ДПС, че имат забележки по начина, по който се предлагат.

Всеки от проектите бе отхвърлен с еднакво гласуване - 2 вота в подкрепа, 6 противи и 7 - въздържал се. Още по време на дискусията депутатите от ГЕРБ и ДПС обявиха, че ще се въздържат, но ще внесат свои предложения в проектите, ако те все пак получат подкрепа в пленарната зала.

Председателят на комисията Йордан Цонев, ДПС, упрекна поканените представители на бизнеса, че никога не са съгласни с данъчните промени като посочи, че това пречи на държавата да изпълнява задачите си."Работодателските, профсъюзните и съсловните организации, както винаги не одобряват нито една мярка, която води да изсветляване на отговорности към фиска", посочи той.

Очаквано по време на заседанието един от най-обсъжданите въпроси бе този за връщането на общата ставка на ДДС за заведенията, която бе намалена заради пандемията на 9%. О това по данни на Министерството на финансите бюджетът губи по 309 млн. лв. годишно. Петкова напомни, че първоначалната идея на ведомството е била данъкът да се върне на обичайното си равнище, тъй като вече няма ограничения, но се е приело да остане и през 2024 г. с 9% като междувременно се въведат други изисквания по предложение на бранша - всяко заведени да има работещ ПОС терминал, запалите да се дават по банков път, да се определи квота за работа на 4 часа, да се обложат бакшишите, да има възможност клиентът да не плати сметката, ако не получи фискален бон, да се вдигнат минималните прагове за осигуряване, да работят с одобрен от данъчните софтуер.

Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията обяви, че никоя от организациите им, регистрирана към Министерството на туризма, не е участвала в разговори с Министерството на финансите, за каквито са получили покана за 24 октомври, тъй като са отговорили, че не желаят темата да се използва предизборно. Отрече да са предлагали и тези мерки като обяви, че масово има ПОС терминали, а софтуерът още преди години е въведен по модел на данъчната администрация с изисквания, залегнали в Наредба Н-18.

Досега в защита на заведенията винаги е била партията на Бойко Борисов, при управлението на която бе намалена ставката като антикризисна и с условието да се изсветли бизнесът, а по думите тогава и на самия Борисов това да се отрази в цените.

Депутатът от "Продължаваме Промяната-Демократична България" Венко Сабрутев отбеляза, че очевидно браншът има сериозно лоби в парламента, което пречи на каквито и да било промени. Допълни, че всички са наясно, че в този бизнес голям брой заведения продължават да не работят на светло, а "това промоционално ДДС" се превръща в пореден подарък за нелоялните ресторантьори.

Едно от най-оспорваните предложения - да се дава бонус при сигнал до данъчните за укрити данъци и осигуровки, ако в резултат на това бъдат събрани поне 100 хил. лв., също стана обект на дискусия. При нея се разбра, че и без този бонус Националната агенция за приходите получава сигнали като те са 5 хил. годишно за 700 хил. лв., при които данъчните са направили проверка. Това по думите на депутата от "Продължаваме промяната - Демократична България" Георги Ганев е "кокошкарска история", с което той защити предлагания праг за такива сигнали.

Людмила Петкова обясни, че в няколко страни в ЕС има подобна схема на работа, чиято идея е предотвратяване на възможностите за укриване на данъци в особено големи размери. "Не е идеята един съсед да подаде донос до НАП, а за големи схеми за отклоняване от данъчно облагане", допълни тя. Посочи, че ефектът от такава мярка не е изчисляван, както и този да може да не се плаща при неиздаден касов бон, тъй като няма данни. Обясни идеята на всички данъчни предложения с това да се изсветлят оборотите на рисковите сектори.

Оживена дискусия предизвика въпросът дали не може да се отложи въвеждането на глобалния данък от 15% за групи компании с консолидиран оборот над 750 млн. евро за две от последните 4 години. От началото на 2024 г. България ще трябва да въведе т.нар. глобален минимален корпоративен данък в местното законодателство.

По данни на Министерството на финансите данъкът ще засегне общо 589 компании, от които 309 с майки от ЕС, 5 национални и 280 с майки извън ЕС. Посочи, че европейската директива допуска отлагане с 6 г., когато в дадена държава действат по-малко от 12 крайни компании-майки. Съобщи, че пет страни от ЕС - Литва, Латвия, Естония, Малта и Словакия, ще отложат. В част от тях причината е и че националният данък е по-висок от този размер, а в други - поради друга специфика на облагането. Въпреки отлагането данъкът ще се налага в страната, в която се намира компанията майка, обясни тя.

Йордан Цонев коментира, че в различни формати в рамките на ЕС България е получавал и продължава да получава упреци след въвеждането на плоския данък от 10%, защото се приема за данъчен дъмпинг в рамките на общността.