Държавната консолидационна компания (ДКК) е на път да регистрира внушителна загуба заради съмнителна цесия от 2018 г., пише "Капитал".

Изданието припомня, че преди пет години ДКК, когато икономически министър по времето на третото правителство на Бойко Борисов беше Емил Караниколов (номинация на "Атака"), плаща 25 млн. лв. на неизвестната фирма "Малаз", за да купи вземания за 97.4 млн. лв. от фирмата "Кемира". Последната е част от някогашната империя на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) и дълги години е мажоритарен собственик на военния завод "Дунарит".

Още преди година стана известно, че шансовете от тази сделка да се събере нещо клонят към нула, тъй като ключови документи са изчезнали. Сега това става факт, като ДКК губи делото срещу "Кемира" в Софийския градски съд на първа инстанция. Новият момент, който става известен от съдебното решение, е, че ДКК въобще не може да докаже, че е кредитор, тъй като договорът, чрез който "Малаз" е придобило въпросното вземане, не е бил подписан от представител на "Малаз".

Икономическият министър Богдан Богданов определи случая на пресконференция днес като "пореден удар за ДКК, при който държавата е потенциално ощетена с 97 млн. лв.", и изрази недоумение как е взето решението за въпросната сделка за няколко дни на базата на доклад от страница и половина.

Произходът на въпросните 97.4 млн. лв. е от задължения на "Кемира" още през 2015 г. към шест компании от орбитата на КТБ. А след затварянето ѝ през 2014 г. остават под контрола на Бисер Лазов - някогашната дясна ръка на собственика на банката Цветан Василев и организатор на голяма част от мрежата от фирми и подставени лица, кредитополучатели на КТБ, и който впоследствие стана свидетел срещу банкера.

Лазов е управител и на "Кемира", когато по документи към март 2015 г. вземанията са прехвърлени на "Финансово консултиране" - фирма на самия Лазов. Документалният път на милионите продължава с прехвърляне на 17 март 2017 г. към "Малаз", която е създадена няколко месеца по-рано. А на 15 януари 2018 г. ДКК купува пакета вземания от фирмата, която междувременно е прехвърлена срещу 20 лв. на друго лице. Държавната компания, по това време управлявана от изпълнителния директор Ясен Спасов, плаща на два транша договорената цена от малко над 25 млн. лв.

Тази операция тогава не е обявена публично, но е била продължение на подетата още в средата на 2017 г. акция по национализиране на "Дунарит". Тогава също ДКК влезе в ролята на купувач на вземания по сложна верига цесии и целият държавен апарат беше впрегнат, за да задоволи апетитите на Делян Пеевски да овладее завода.

Основен аргумент на съда да отхвърли претенциите на ДКК е, че договорът за прехвърляне на вземанията не носи подпис на представителя по закон на "Малаз", налице е "незавършен фактически състав", поради което той не е породил правно действие на договора за цесия.

Как и защо този недействителен договор не е бил забелязан от тогавашното ръководство на ДКК и министерството не е известно, но възможно "обяснение" може да е бързината.

Друг съществен проблем е, че подписът под договора от 2017 г. не е единственото липсващо нещо, допълва "Капитал". Реално нито в ДКК, нито в министерството разполагат с оригиналните договори и анекси. От обясненията на сегашния изпълнителен директор на ДКК Иван Загончев стана ясно, че в деловодната система на дружеството няма входирани такива, а Богдан Богданов описа като абсурдна ситуация, че са принудени да работят по разкази на очевидци в духа на "имаше една червена папка". За казуса с изчезналите документи са сезирани прокуратурата и ДАНС, като министърът каза, че няма детайлна информация за разследването, но се ангажира отново да сигнализира ведомствата. Все пак той каза, че доколкото знае, тогавашният представител на "Малаз" е разпитван и е твърдял, че не е подписвал такъв договор.

Сега икономическото министерство има две седмици да реши дали да обжалва на горна инстанция. В момента юристите му преценяват дали има смисъл предвид липсващите документи. По вече загубеното дело щетата е 750 хил. лв. за съдебни такси, а на втора инстанция тя би могла да набъбне до над 1.5 млн. лв.

Отделно е доста съмнително и дори да спечели, дали ДКК би могла да получи нещо по претендираните вземания, доколкото "Кемира" е в несъстоятелност, отдавна не контролира "Дунарит" и практически няма съществени активи, които могат да бъдат осребрени. На въпрос на "Капитал" дали се планира да се води и дело срещу "Малаз", Богданов е обяснил, че се обмислят възможни допълнителни искове, но и тук не могат да се възлагат големи надежди, тъй като част от фирмите вече са в несъстоятелност или дори са ликвидирани.