По-ниски осигуровки, нулев данък за реинвестираната печалба, съкращаване на неефективните разходи и свиване на бюджетния дефицит до 1.5% от БВП предлага Институтът за пазарна икономика (ИПИ) в поредния 21-ви Алтернативен бюджет.

Документът беше представен днес в противовес на проекта, одобрен от Министерския съвет в петък, който предвижда бюджетен дефицит от 3 на сто от БВП и запазване на понижената при ковид - кризата ставка на ДДС за някои сфери.

Предлагаме по-малко субсидии, по-висока събираемост, затваряне на привилегии и вратички, съкращаване на неефективни разходи, намаляване на регулации, насърчаване на трансформацията и модернизацията на икономиката, каза при представянето на проекта главният икономист на института Лъчезар Богданов.

Ако правителството успее да събере таксата от "Газпром" (20 лева за мегаватчас за пренос на природен газ през страната) и да обложи печалбите на "Лукойл", тези два прихода премахват дефицита в бюджета още през тази година. Редица правителства обаче са омеквали пред интереси на различни бизнеси и затова не можем да говорим, че тези приходи ще бъдат събрани, каза той.

Според проекта са необходими редица реформи - отваряне на пазара към международната конкуренция, повече стимули за икономии в публичната сфера, преосмисляне на структурата на социалното подпомагане, така че ресурсите да се насочат към най-нуждаещите се, привличане на качествени високотехнологични инвеститори.

Средно 12 622 лв. ще струва на всеки български гражданин бюджетът за 2024 г., сочат данните от традиционната разходна бележка на ИПИ , която под формата на касов бон представя разбивка на разходите по консолидираната фискална програма, представени на човек от населението.

Общо 12622 лв. на човек излиза финансирането на държавните дейности, от които най-голямо перо е пенсионната система - 3367 лв., следвана от здравеопазването - 1554 лв., образованието и науката - 1412 лв. Освен това на всеки българин тежи 7455 лв. стар дълг.

Финансистът Никола Янков коментира, че съставителите на проекта за държавен бюджет при планирането на приходите са заобиколили "два слона" - строителството и селското стопанство, които работят изцяло в сивата зона. Това са сектори с официално най-ниски заплати, хората получават всичко кеш, осигуряват се на най-ниски ниски ставки, но никой не прави нищо да се изкарат оборотите на светло. Той препоръча преформативране на държавното управление, "държавата да излезе от пилотската кабина и да пусне частника" като допусна, че в парламента има достатъчно политически сили, които биха подкрепили намаляването на ролята на държавата", но липсва инициативата такива идеи да бъдат поставени на масата.

Финансистът Георги Ганев, който е и депутат от "Продължаваме промяната - Демократична България", коментира, че пенсионната система не би била на дефицит, ако през бюджета на социалното осигуряване не се провеждаха социални политики. "Това, че пенсиите са много повече, не е пенсионноосигурително отношение, а изкривена на калпак социална политика. Как се бори това политически? Трудно", каза той. "За осигуовките са нужни реформи на здравната и осигурителната система, но като се заговори за реформа, се вадят картечниците, започва стрелба и това не се случва", продължи Ганев и даде пример с отхвърлянето след прегласуване на текст в закона, който трябваше да задължи частните болници да правят търгове за лекарства, за които получават обществен ресурс, наравно с държавните.

Според политика има битки в обществото, които заслужават да се водят дори и с цената на отвратителни компромиси и такава е конституционната реформа. "Въпросът дали може да ти откраднат компанията не възниква в Литва, а в България възниква на петата минута. Стабилизирането на правораздаването и осигуряването на сигурност на имуществените права, предвидимото решаване на спорове би имало по-голям ефект върху инвестициите и растежа, отколкото намаляването на ставките в този момент", каза Ганев.

Правният експерт в ИПИ Иван Брегов подчерта, че пред Министерството на правосъдието и пред управлението на мнозинство стои важно правомощие - да редуцира бюджета на съдебната власт, който сега е 1.2 млрд. лв. при двойно по-малко през 2015 г. Администрацията на Висшия съдебен съвет е нараснала с 200% за 10 г., даде пример той. "Министерството на правосъдието трябва да предложи такава уредба, че съдебният съвет да не може да назначава когото поиска, а агроном да се занимава със социология. Конституционната реформа е ехо от 2015 г. и ние всички знаем, че няма да заработи на практика: съдийското самоуправление произведе избори, при които част от съдиите доброволно дадоха картончетата си за гласуване", напомни той.

Старши икономистът на "Отворено общество" Георги Ангелов добави, че държавата твърде щедро е раздавала субсидии на големи компании като даде пример с рафинерията "Лукойл - Нефтохим" и едрите зърнопроизводители. По думите му над 10 млрд. лв. са раздадени като субсидии за тока на 20 крупни компании, които са били на печалба и не са се нуждаели от тях. Същевременно те организират протести на дребни производители като така замаскират исканията си.

Само пред 5-6 месеца имахме правителство, което каза, че фалираме и залагаше 7% дефицит, въвеждаше извънредни данъци и толкова много харчеше, че за първото полугодие беше похарчило две трети от растежа на приходите. Оказа се, че за 6 месеца можем да излезем от тази ситуация и без извънредни данъци. Това го избегнахме, а много други страни не го избегнаха, затова сме по-добре от тях", заключи той.

Икономистът Николай Василев, който беше вицепремиер в кабинета "Сакскобургготски", изказа мнение, че сегашните управляващи са забравили думите "приватизация" и "концесия", а разходите за пенсии растат извън правилата. Напомни, че повишаването на пенсиите не гарантира гласове на изборите.