Бюджетната комисия в Народното събрание одобри на първо четене след близо 4 часа дискусии проекта за държавен бюджет за 2024 г. Основната част от споровете бяха дали да има дефицит в бюджета, с колко нараства дългът и дали са разчетени правилното очакваните приходи от данъци и растеж на икономиката.

В подкрепа на проекта гласуваха 13 депутати, 6 бяха против.

От самото начало представителите на "Има такъв народ" и на "Възраждане" обявиха, че няма да подкрепят проекта. Тошко Йорданов обяви, че финансовият министър е левичар, понеже е склонен да харчи повече отколкото пари има, а ГЕРБ и ДПС го подкрепят заради парите за общините. Само БСП и синдикатите пък харесват това харчене, посочи той. Заплаши, че с взимането на дългове се издува балон, който накрая се спуква и сметката за това ще платят гражданите.

Красимир Вълчев от ГЕРБ посочи, че взетият дълг не трябва да се харчи за друго освен за инвестиции, но няма как да се разбере накрая за какво се е харчил.

Председателят на бюджетната комисия и депутат от ДПС Йордан Цонев обяви, че преди винаги е защитавал тезата за нулевия дефицит, но от поне 3-4 години вече не мислел така, анализирайки какво се случва в еврозоната. "Стига парите да не отиват за текущи разходи", уточни той. Обяви, че действително няма как да се отделят парите от дълг за какво точно са отишли, но трябва да се прецени дали си струва да се задраскат по-голямата част от капиталовите разходи в името на балансиран бюджет. Посочи, че ако ГЕРБ при управлението си са имали финансов министър, който позволява дефицит, сега България е щяла да има инфраструктурата на редица страни, сред които изреди заедно с размера на дълговете им Гърция, Италия, Испания, Поругалия.

Приходите са много напрегнати, но пък се нагледахме на подценени, за да харчим в края на годината, допълни той. "Нека да е напрегнато, имаме вариант, ако приходите закъсат - винаги може да се внесе актуализация на бюджета", обясни Цонев.

Призова да не се смята, че дълговете се връщат от внуците на днешните данъкоплатци, а посочи, че държавите плащат с нови дългове. "Виждам как внуците там реват, но се возят в хубави влакове и по хубави пътища", посочи Цонев. Репликата за плачещите внуци заради поемането на държавни дългове бе използвана в изказванията на повечето депутати. Румен Гечев от БСП обяви, че по 113 хил. долара дълг се пада на всяко бебе, което изреве в САЩ. "Бебетата реват, целите щати реват и какво от това?! Един бедняк, на когото му се подава главата от кофата за боклук, е изключително стабилен, няма никакви дългове", посочи той. Сравни ситуацията на въпросния бедняк със семейство с къща и кола, придобити със заеми, което води нормален живот. Обяви, че няма държава в света, която да поддържа нулев бюджетен дефицит, и призова настояващите за това да кажат откъде да се отрежат 6 млрд. лв., за да няма дефицит. Финансовият министър Асен Василев обяви, че този дебат е тъкмо когато се гледат държавните финанси на първо четене, защото засяга философията на управлението им.

Даде примери с икономиката на България в миналото. Преди влизането й в ЕС годишният й растеж 5-7%, а след това между 2 и 4%. Тези стойности той обвърза с инвестициите, които са били двуцифрени преди влизането.

Посочи, че според него икономиката през 2024 г. ще нарасне много повече от заложеното в проектобюджета (3.2%) и при това управляващите дори не си мечтаят да се изпълнят всички планирани инвестиции.

На коментарите, че нарасналото богатство на българите през последните години е илюзорно тъкмо заради инфлацията, той обяви, че България е сред малкото в ЕС, в които през миналата година ръстът на доходите е бил над този на инфлацията.

От името на ГЕРБ Теменужка Петкова обяви, че приходите са надценени, както и икономическият растеж, но посочи, че проектът ще бъде подкрепен. Отбеляза още и че партията не смята за реалистично събирането на вноската от "Газпром". Освен това бюджетният дефицит е трайно заложен на 3% до 2026 г., докато виждането на ГЕРБ е, че постепенно трябва да спада до 0 през 2026 г.

Приемането на редовен бюджет е важна стъпка в посока растеж на икономиката, коментира Мартин Димитров от "Продължаваме промяната - Демократична България". Отбеляза, че икономическият растеж в България трябва да продължи, при това с повече от средното в ЕС, в условията на несигурност заради двете войни и влошените вериги на доставки в резултат на това. Посочи, че влизането в еврозоната създава потенциал за икономически растеж, а не обратното, след като БСП застъпват тезата, че не е важно точно в момента това да стане и е по-добре да се харчи повече, което означава дефицит над нормите за приемане на еврото.

Отбеляза, че не е съвсем коректно да се говори, че няма заложени реформи в бюджета, тъй като те се правят под натиска на финансовия министър към колегите му от отделните ведомства, и обясни, че бюджетът е по-скоро платформа.

Посочи, че е важно да не се увеличават административните тежести за бизнеса, а също и обяви, че политическата сила, която представлява, ще бъде против, ако някой ден се постави въпросът данъчната ставка от 10% да се уеднакви с тази за големите компании от 15%, която бе приета заради прилагането на европейска директива. Тя засяга около 500 компании в България.

Призова защитаващите ниската ставка на ДДС за ресторантите да кажат какъв е бил ефектът за бранша от това и какъв е бил ефектът за потребителите. "Как се разпределиха ползите, колко остана у бизнеса, колко - у потребителите, за да се настоява една такава привилегия да продължи."

Посочи, че в това време много хора му задават въпроса защо няма намалена ставка на този данък за лекарствата. "Ние трябва в своите решения да се водим от ефектите за обществото", подчерта той.

Неговото виждане е, че ако през следващата година се съберат повече от планираните приходи в бюджета, то половината да отидат за инвестиции, а другата - за намаляване на дефицита.