Депутатите от бюджетната комисия подкрепиха на първо четене проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване. По-рано проектът получи одобрението и на социалната комисия.

В него е заложено повишение на всички пенсии от юли по т. нар. швейцарско правило, или с около 11%. От същата дата минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 523.04 лв. на 580.57 лева. Националният омбудсман Диана Ковачева коментира, че проектът не решава проблема с най-старите пенсии, които логично получават и най-възрастните хора.

Предвижда се максималната пенсия да се запази на нивото от 3400 лева. Социалната пенсия за старост ще се увеличи на 307.07 лева.

Вдовишките добавки се повишават леко от 26.5% на 30%.

Очаквано с ръста на минималната заплата нараства и от 1 януари минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се, земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 780 лв. сега на 933 лв. Повишава се и максималният осигурителен доход за всички осигурени от 3400 лв. на 3750 лв. Предишното му повишение доведе до напрежение между финансовия министър и браншовете, които засяга, но причината за това бе, че гласуването тогава бе при започнала финансова година и те нямаха възможност да го предвидят в бюджетите си.

Сред забележките на омбудсмана е и твърде ниският размер на минималното обезщетение при безработица - 18 лева на ден. Максималното се вдига от 85.71 лв. на 107.14 ст. Ковачева посочи и че е редно да се актуализира еднократното обезщетение при смърт на осигурен, което е 540 лв.

Допълни, че в много държави този първи, солидарен стълб има право на дефицити, но те се финансират от пазара, а не от бюджета, както е в България. Посочва, че финансирането от държавата е намаляло, но разходите на общественото осигуряване продължават да са значително по-високи, отколкото самата система позволява. Обясни като причина за това и достигнатото съотношение срещу един работещ да стои един пенсионер.

Обяви, че още следващата година трябва да се състои дебат за бъдещето на пенсионната система. Допълни, че противно на всеобщото схващане в България данъчното облагане не е най-ниското в Европа и това се дължи на осигурителните вноски, поради което ефективното облагане нарежда страната на 12-о място по тежест на данъците в ЕС.

Представители на социалното министерството увериха, че вече са започнали дискусии по темата и че до средата на 2024 г трябва да е готов анализ на пенсионноосигурителната система.

Георги Ганев от "Продължаваме промяната - Демократична България" също допълни, че постоянният дефицит в първия пенсионен стълб налага нуждата от неговото прецизиране. Изчислява, че ако НОИ не е бил натоварен в годините с неприсъщи разходи и пенсиите се изчислят по установената формула, може да се окаже, че системата не е на дефицит. Това обаче ще доведе до спад на пенсиите и тогава, според него, ще могат да се плащат социални добавки на нуждаещите се. "Наричаме пенсии неща, които са социално подпомагане", обясни той. Според него сега се правят реално социални трансфери през пенсионната система, които обаче са "на калпак", а не според нуждите.

Бюджетите на здравната каса и на общественото осигуряване ще бъдат гледани на първо четене в пленарната зала на 1 декември, а законопроектът за държавния бюджет - на 6 декември, съобщи председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев.