Графика: Излишък или дефицит - това е въпросът
Не за пръв път при обсъждането на държавния бюджет едни политически партии са за по-строга дисциплина, а други - за по-големи харчове. По традиция за последното най-много настояват депутатите от БСП като искат намалени данъчни ставки за различни групи стоки и обявяват стремежа към по-нисък бюджетен дефицит за не толкова голямо благо. През тази година един от аргументите им е, че едва ли е ключово точно сега България да приеме еврото, поради което се стреми към дефицит в рамките на 3% от БВП. Такъв е заложен и в проекта на бюджет за 2024 г.
"Обърнете внимание, че основната цел на този бюджет е ние да сме се вместили в бюджетен дефицит от 3%. Отворете бюджетите на Франция, на Германия, на Италия. Ние ги отваряме и там пише, че основната цел е технологично обновление, повишаване на конкурентоспособността, иновации и изкуствен интелект." Това е един от най-пресните аргументи на Румен Гечев, основен говорител на БСП по темата.
В препирните си с партньорите в управлението пък лидерът на ГЕРБ и други негови представители твърдят, че когато партията на Борисов е била на власт винаги бюджетът е бил с излишъци, а сега е точно обратното. В тези коментари се пропуска да се отбележи, че това в не е абсолютната истина, тъй като приходите могат да бъдат планирани твърде консервативно, за да се излезе после на излишък, който да се харчи по усмотрение на правителството, а не с решение на парламента. Освен това години наред размерът на пенсиите бе влачене по дъното, както биха казали някои финансови коментатори.
В долната графика се вижда какво е било бюджетното салдо в две от страните ,с които често България се сравнява и в Хърватия, която от една година е вече в еврозоната.