Въпреки критиките към проекта за държавен бюджет за 2024 г. депутатите го одобриха на първо четене. Това стана с гласовете на "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ и ДПС. Най-много критики проектът на финансовия министър получи за заложения растеж на икономиката, който поставя под съмнение и други основни параметри.

Депутатите на БСП, "Има такъв народ" и "Възраждане" отправиха унищожителни критики към бюджета и съответно гласуваха против проекта. Народни представители от последните две формации освен това критикуваха ГЕРБ, че е против основни параметри, но подкрепя проекта.

Срокът за предложения преди второто гледане на проекта е до края на деня на 18 декември, петък.

Срещу заложения икономически растеж от 3.2% на практика се изказаха депутати от всички парламентарни групи. Депутатът от БСП Румен Гечев определи този параметър като пожелателен и трудно изпълним. Допълни, че обсъждането на проекта става в особена ситуация, в която много от парламентарните комисии са отхвърлили проекта.

Посочи, че някои европейски икономики вече са в рецесия, а данните за други показват, че се движат в тази посока, което прави допусканията на финансовото министерство прекалено оптимистични. БСП очаква и мерки за повишаване на износа и ограничаване на вноса вместо да се присъединява към "всякакви гламави санкции" на ЕС, посочи Гечев.

Той критикува и концепцията, при която основните данъчни приходи са от косвени, а не от преки, което означава, че бюджетът се пълни от редовия гражданин и малките фирми. Депутатът отново лансира тезата на партията си, че трябва да се обложат свръхпечалбите на банките, както правели редица страни в Европа както цитира данни за печалбата и приходите им от такси и комисиони. Заключи, че проектобюджетът не предлага никакви реформи, а лазене по икономическото дъно през 2024 г.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова допълни критиките с това, че от новите кметове, някои от които са заварили опразнени кабинети, а други е трябвало да спасяват хора в снега са искани от обяд до вечерта проекти, които да бъдат финансирани от бюджета.

Сред най-острите критици както на проекта, така и на финансовия министър бе Тошко Йорданов от "Има такъв народ", който отговаряше на всяка теза на финансовия министър и изпъстри изказването си с лични нападки, а веригата от реплики между тях прекрати председателят на парламента Росен Желязко като помоли Василев да не отговаря.

Според него цялата настояща политика тегли страната към 1996 г.

Допълни, че заложените капиталови разходи от около 10 млрд. лв. са пария на хартия - залагат се, но няма да се харчат.

Критики проектът получи в пленарната зала и от партньорите в управлението - ГЕРБ, макар те да постигнаха известни отстъпки от първоначалния проект преди изобщо да допуснат разглеждането му в парламента. Красимир Вълчев посочи, че социалните разходи са изместили тези да развитие. "Няма по-лява политика от тази", подчерта той.

Теменужка Петкова все пак отбеляза, че за разлика от последните две години когато бюджет се приемане по средата и дори след това на съответната година сега има шанс това да стане навреме. Определи като "леко надценена" прогнозата за икономическия растеж и допълни, че неточната прогноза на този параметър ще повлече след себе си и другите основни. Посочи, че партията й вижда известна степен на несигурност и при приходите, което води до риск от увеличаване на дефицита.

Изрази позицията на ГЕРБ, че дефицитът трябва да спадне под 3% и да се балансира бюджетът до 3 години. Посочи, че въпреки растежа на БВП дългът нараства твърде дълго и вбъдеще поемането на нов трябва да бъде обект на сериозна дискусия. Жизненият стандарт се вдига през инвестиции. Предприятие за да отвори, взима кредит и прави инвестиции, а после го връща. Така работи едно бизнес начинание. Всичко, построено в Е,С не е от излишъци в бюджета, а от заеми, коментира финансовият министър.

Бившият земеделски министър Десислава Танева описа предизвикателствата пред земеделския сектор не само в България като извън тези, произтичащи от общата селскостопанска политика на ЕС отбеляза падането на митата за стоик от Украйна, което е трябвало да стане до края на 2027 г. Финансовият министър отбеляза, че дългосрочно този проблем трябва да се решава с общоевропейски механизми, а не чрез отпускането на по 500 млн. лв. помощи годишно. Някои колеги са позабравили какъв бе бюджетът, внесен от служебното правителство за 2023 г. с дефицит от 6.4%, напомни Мартин Димитров от "Продължаваме промяната - Демократична България". Посочи, че освен това служебният финансов министър посочваше, че свиването му може да стане през увеличаване на данъците. "И какво се оказа? Има друго решение", посочи той.

Допълни, че има смисъл да се върви към свиване на заложени до 3% дефицит в настоящия проект, но подчерта, че това няма да стане със запазване на привилегии за отделни сектори. Даде за пример запазването на ниската ставка ДДС за заведенията, чиито интереси брани ГЕРБ. "Не чух някой да го обоснове как това ще помогне на ръста на икономиката и как това помага България да се развива по-бързо", допълни той. Посочи, че подобни предложения на стойност 200 млн. лв. има за земеделските стопани.

Самият финансов министър определи проекта като балансиран и изпълним.