Растежът на приходите на компаниите, които работят в България в сектора на изнесените услуги, се забавя. Това се вижда в резултатите им за 2022 г. и още повече в тези за настоящата. Това коментира Илия Кръстев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) при представянето на годишния доклад за състоянието на сектора. Той обхваща общо 802 български компании, 360 от които се занимават с изнесени услуги, в ИТ сектора са 416, съвсем малък е делът на тези в сегмента на R&D (Research and development). Над 50% от аутсорсинг дружествата са мажоритарно притежавани от чуждестранни компании. Заетите в тях са 104 690 души, като най-много от тях - 62 778, са в ИТ фирмите.

Общо тези компании дават 5.8% от БВП на България през 2022 г., а прогнозата е делът им в икономиката на страната да се повиши до 9.2% през 2025 г. Кръстев обаче посочи, че за да се изпълни това очакване, приходите на компаниите трябва да растат повече, отколкото се получава през последните години, въпреки че растежът на тази индустрия - средно около 16% годишно, е сред най-високите в страната. Общата печалба расте с 21.9% на годишна база.

Годишният спад на ръста се вижда и в повишението на заплатите в тези компании, което за миналата година е средно 6.7%. В същото време годишните разходи за труд растат с 25.9% до общо 3 млрд. евро. Най-голям е ръстът в ИТ компаниите - с 45.5%. През последните години, както и за 2024 г. е планирано, продължава покачването на максималния осигурителен праг, което част от управляващите, а и самият бизнес приемат за постоянно повишение на данъчната тежест.

Кръстев определи това като негативно, както и решението България да приеме глобалния данък от 15% за глобалните компании с годишен оборот над 750 млн. евро. Напомни, че докато България на практика увеличава данъчното бреме и не прави нищо, за да е привлекателна като дестинация за компании в сектора, то съседните страни правят все повече. Ние се бавим с привличането на хора, с въвеждането на данъчни облекчения и др. мерки, обобщи Кръстев.

Колегата му Доброслав Димитров, председател на БАСКОМ, посочи, че дори България е "изключително активна" да отблъсква инвеститори. Посочи, че в повечето страни от ЕС има приети изключения при прилагането на глобалния данък от 15%, а наративът, че от богатите трябва да се изземва е изключително вреден. Допълни, че при липсата на добри условия за живот трудно ще се привличат кадри от чужбина, дори да се улесни максимално издаването на синя карта за тях, тъй като те трябва да видят дори условия да дойдат със семействата си в страната.

Очаквано повечето офиси на изследваните в доклада компании - 81%, са в София, по малко има в Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград, а напоследък се установяват и в Стара Загора и Русе. Бизнесите от сектора на високите технологии полагат специални усилия да развиват паралелки в средни училища, а в някои градове и цели училища за подготовка на бъдещи кадри, а по този начин и създават извън София малки общности с интереси към високите технологии.Последното е причина за тревога в сектора от все по-лошите резултати, които се виждат за българските ученици в програмата за международно оценяване PISA. Доброслав Димитров обяви, че това е лоша атестация за България като дестинации за инвестиции, тъй като показва липса на перспектива на място да се наемат кадри с висока квалификация. Подчерта, че никой не се интересува колко медали от ученически олимпиади има в дадена страна, а каква част от децата завършват подходящи за тези бизнеса специалности и техните знания могат да бъдат приложени в една или друга професия.

В доклада за 2022 г. се посочва, че България запазва позицията си като една от водещите страни в региона в 20 от най-известните световни класации, свързани с конкурентоспособността на националните икономики като се отчита напредък в борбата с корупцията, привличането на чуждестранни инвестиции и на фондове за рисков капитал. Кръстев отбеляза, че тези класации вече не отразяват онова, което наистина е важно за сектора, и не би посочил същото и когато представя данните за 2023 г.

Обяви, че периодът на пандемията като цяло положително се е отразил на сектора заради по-активната дигитализация и трансформацията на икономиките. В същото време след началото на войната в Украйна България не е реагирала бързо по привличането на кадри от Украйна, както и от Русия.

Допълни на свой ред, че инвестициите в образование дават резултат дългосрочно, а няма как толкова динамична индустрия да чака този резултат 5-10 години.