По неокончателни данни: бюджетният дефицит за 2023 г. ще е под 3 на сто

По неокончателни данни: бюджетният дефицит за 2023 г. ще е под 3 на сто

По неокончателни данни: бюджетният дефицит за 2023 г. ще е под 3 на сто
Държавният бюджет за изминалата 2023 година се очаква да приключи с дефицит от 2.2 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), оценен по методологията на европейската система от национални и регионални сметки. Предварителните оценки показват, че е постигнато подобрение спрямо заложения в бюджета дефицит за 2023 г. в размер на 3% от прогнозния БВП, съобщават от Министерството на финансите.
Постигнатият по-добър дефицит е дал възможност правителството да одобри 1.2 млрд. лв. на регионалното министерство за разплащане проекти на общините. След този разход за общински проекти, очакваният дефицит на касова основа по консолидираната фискална програма (КФП) е 2.8% от прогнозния БВП, уточняват от финансовото ведомство.
Колко са приходите
Приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2023 г. са 67.1 млрд. лв., като съпоставено с 2022 г. приходите по КФП нарастват с 2.3 млрд. лв., въпреки че второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост се отложи за началото на 2024 г. За този ръст най-съществен принос имат данъчните приходи, които отчитат 11.9 на сто (5.6 млрд. лв.) номинално нарастване спрямо 2022 г. Подобрението от предходните месеци при ДДС е продължило и през декември, с което до голяма степен изоставането в частта на приходите от косвените данъци от първото полугодие е било компенсирано, уточняват от ведомството, ръководено от Асен Василев.
Параметрите по изпълнението на данъка върху доходите на физическите лица и приходите от социално и здравно осигурителни вноски и други данъци нарастват с около 14% спрямо 2022 г. и също отчитат изпълнение над 99%. Изоставането при ДДС от внос от първото полугодие на 2023 г. не е било изцяло компенсирано. Приходите, събрани от митниците през 2023 г., се очаква да бъдат с около 650 млн. лв. по-малко от планираните за 2023 г.
Неданъчните приходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-ниски спрямо отчетените за 2022 г. с около 3.3 млрд. лева. Това се дължи основно на базов ефект от промяна в законодателството по отношение на постъпилите целеви вноски по бюджета на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" за финансиране изплащането на компенсации към небитовите потребители на електроенергия, които през 2022 г. са постъпили в частта на неданъчните постъпления, както и постъпилият през декември 2022 г. първи транш по Плана за възстановяване и устойчивост.
Колко са разходите
Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към декември 2023 г. са 72.5 млрд. лв. (97.9% от годишния разчет) и нарастват с 9.6 на сто спрямо предходната година. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при капиталовите разходи, социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал.
Вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 декември 2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1.85 млрд. лв.
Размерът на фискалния резерв е 17.4 млрд. лв., включително 15.2 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2.2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и др.