Над 100 хил. тона текстил годишно се изхвърлят в България. Едва 2% от тях се рециклират при средно 5% за Европейския съюз. Това показват последните данни на Асоциацията по рециклиране на текстил в България.

В момента в страната системата за разделно събиране на текстил действа изцяло на доброволен принцип. Има различни асоциации за разделно събиране и оползотворяване на текстилни отпадъци, които си сътрудничат с общините. Вече има и фирми, които предлагат взимане на непотребния текстил от дома, за да спестят търсенето и ходенето до контейнерите. Все още се разчита на добрата воля на гражданите и тяхната екокултура, но в скоро време ще бъде задължително за всички.

В България организация по оползотворяване все още няма за разлика от много други европейски държави. А тя е необходима не просто заради законовите изисквания, а и защото ще допринесе за конкурентоспособна европейска рециклираща индустрия, позволяваща кръговата икономика и запазвайки ресурсите за бъдещите поколения.

До 2025 г. всички държави - членки на Европейския съюз, трябва да въведат задължително разделно събиране на текстил. Между 50 и 70% от събраните дрехи и другите текстилни продукти в Европа са годни за употреба. Различни европейски държави са реализирали различни инициативи за насърчаване на разделното събиране на текстил. Тези инициативи често включват създаване на събирателни пунктове, кампании за повишаване на осведомеността и сътрудничество с общините и бизнеса.

Необходими са допълнителни мерки от държавите за въвеждане на цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране. Само така може да се приложи йерархията за управление на отпадъците и отпадъчният текстил да се върне обратно в икономиката. Ако времето на носенето на една дреха се удвои, емисиите на парникови газове ще намалеят с приблизително 44% в сравнение с производството на нова дреха.

Франция е най-напредналата в това отношение страна. Там от над 10 години се прилага моделът на разширената отговорност на производителя и е достигнат висок процент на оползотворяване - над 50% от пуснатите на пазара нови дрехи се събират и оползотворяват обратно. Това е един от най-високите дялове за цяла Европа, скандинавските страни също имат висок процент на събираемост и оползотворяемост.

Експерти предлагат да се помисли за въвеждане на отговорност на производителя, която да постави началото на качествено разделно събиране, с адекватни мерки за подготовка за повторна употреба и рециклирането им по примера на френското правителство, което вече години прилага успешно този модел и за текстил и за обувки.

Новото еврозаконодателство предвижда въвеждането на продуктова такса за текстилни изделия, която се заплаща от пускащия изделието на пазара.

Текстилната индустрия е сред най-големите консуматори на вода. Повече отпадни води се отделят от производството на текстил, отколкото от всички битови нужди на човечеството. Около 20% от глобалното замърсяване на водата е причинено от боядисването и довършителната обработка на текстилните продукти с микропластмаси. Текстилната индустрия използва 45 млн. тона нефт и площи обработваема земя, които могат да изхранят 80 млн. души.

Всяка година в ЕС се изхвърлят 5 млн. тона текстил, купуваме близо 15 кг текстил годишно, а изхвърляме 11 килограма. Неслучайно наричат текстила "новата пластмаса". Парниковите емисии от този бранш са колкото тези от авиацията, железопътния и корабния транспорт, взети заедно. С 1 кг дрехи втора употреба се спестяват 5.9 кг въглероден диоксид и 5448 л вода.

Ако непотребният вече текстил се изхвърли заедно с битовите отпадъци и се депонира в сметищата, остава там за десетилетия и при разграждането се отделят вредни газове и токсични вещества, които се просмукват в почвата и подземните води.