В първите дни от новата година Министерството на финансите обяви неокончателните данни за изпълнението на бюджета за 2023 г. От тях се видя, че държавните финанси завършват годината по-добре от прогнозата. Бюджетният дефицит е в рамките на изискванията от Маастрихт, които България се стреми да изпълнява заради твърдото й намерение да получи покана от 2025 г. да влезе в еврозоната.

Така към края на декември по тези изисквания бюджетът завършва с дефицит от 2.2% при максимален изискван праг за еврозоната от 3%. По план дефицитът трябва да е тъкмо 3% от БВП. На касова основа, която обичайно отчита в статистиката си Министерството на финансите този показател е 2.8% при план от 2.5%. В допълнение показателят е такъв въпреки че в рамките на годината България не получи очакваното второ плащане по Плана за възстановяване и устойчивост.

Министерството не уточнява в абсолютна сума на колко се равнява този дефицит, но разликата между оповестените приходи и разходи е 5.4 млрд. лв.

Данните на БНБ за последните години показват траен спад на бюджетния дефицит на начислена основа. Непрекъснатото му ограничаване, което върви и с ограничаване на разходите за различни цели, често предизвиква спорове в пленарната зала, когато се обсъжда проектът на бюджет заради популистките желания на някои партии да се харчи повече вместо да се удържа дефицитът.