Приоритетите на бизнеса през тази година не се различават драматично от заявяваните през последните няколко и причината за това е, е липсват значителни реформи в страната. Това се разбра от традиционната пресконференция на Асоциацията на работодателите в България, провеждана в началото на всяка година. В нея членуват четирите големи организации - Конфедерацията на работодателите (КРИБ), Стопанската камара (БСК), Търговско-промишлената палата (БТПП0 и Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ).

Организациите са единни в това, че през тази година България трябва да влезе напълно в Шенген, през следващата - в еврозоната, а през 2026 г. и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). От изявленията на председателите на четирите организации се разбра, че има известни противоречия по мерките, които трябва да се вземат за пълноправното членство Шенген. Васил Велев, който е начело на АИКБ отново настоя, че трябва да се обяви бойкот на австрийските стоки, което по негови оценки няма да доведе до фалити на фирмите, но до видим спад в оборотите им, което ще ги принуди да настояват пред Австрия за пълноправното приемане на България. Тезата видимо подразни колегите на Велев, които не го подкрепиха.

Кирил Домусчиев, председател на КРИБ, която е ротационен председател на асоциацията, отбеляза, че видимо има разнобой в позициите по тази тема, основно заради идеите за бойкот на стоки. "Но сме единни, че частичният успех трябва да мине в пълен в най-кратки срокове", подчерта той.

Добри Митрев отбеляза, че влизането по въздух и вода е частичен пробив, но призова всички да си дадат сметка в какви условия е постигнато това - засилен мигрантски натиск и преди европейски избор ис надигащи се националистически гласове. "Трябва да разделим политиката от икономиката. Ако този пробив бе осъществен, се дължи в голяма степен и на това, че австрийските компании се ангажираха да лобират за пълноправното членство на България", коментира той. Думите му бяха подкрепени и от Цветан Симеонов, който отбеляза, че Стопанската камара на Австрия е зала много ясна и категорична позиция против ограниченията за членството на България и Румъния в Шенген.

Председателите и на четирите организации обявиха, че България практически чрез валутния борд вече е в еврозоната и ефективното въвеждане на еврото ще донесе само ползи."Нямаме очаквания за повишаване на цените след приемането на еврото, такива тези използват някои политици, но ако има някакво минимално повишение, то ще бъде в бързооборотните стоки. В новите страни в еврозоната можем да видим, че там в много по-голяма степен приемането на еврото се отразява позитивно", обяви Добри Митрев, председател на БСК. Домусчиев заключи, че е крайно време "да станем бяла държава и след Шенген да влезем и в еврозоната".

Приоритетите и през тази година на бизнеса не са променени в сравнение с предходни, защото кой-знае какво по тях държавата не е изпълнила, се разбра от думите на четиримата.

На първо място Цветан Симеонов отбеляза административната тежест, която е най-тежка за малките и средните предприятия. Посочи и това, че държавата продължава да не въвежда напълно разходо-покривния принцип при определянето на таксите, като отдели конкретно въпроса за такса смет. "Сега минаха общинските избори, редно е по-смело да се пристъпи към този принцип на всички места", подчерта той.

Електронното управление продължава да не бъде сериозен приоритет за държавата. Оттам се храни корупцията и оттам има проблеми с върховенството на правото, допълни той.

Като акцент постави и това, че заплатите в публичната сфера се увеличават, без това да е обвързано с постигането на конкретни цели. Даде за пример образованието, където заплатите непрекъснато растат, а успоредно с това и делът на функционално неграмотните.

Васил Велев постави въпроса за ръста на минималната заплата, която според бизнеса расте в противоречие с европейската директива по въпроса, заради което той е сезирал Брюксел и с правилата по въпроса на Международната организация по труда, които България е приела.

Посочи, че при формирането й не се отчита дали икономиката расте или спада дали има безработица или - не. Допълни, че има редица браншове, в които средният осигурителен доход е по-нисък от минималната заплата и това не е заради сивия сектор. Допълни, че има сектори, в които разликата в средните заплати е 4 пъти, а за всички тях действа една и съща минимална.

Обяви и че няма друга държава като България, в която 100 заети в реалния сектор носят на гърба си 119, които получават заплата от бюджета. Предупреди да не се бърка пенсионното осигуряване със социалната помощ, което се получава с непрекъснатия ръст на минималната пенсия.

Кирил Домусчиев наблегна на нуждата от устойчивост на енергийния сектор. Отчете, че за втора година продължава да съществува компенсаторния механизъм на бизнеса в случай, че токът на борсата поскъпне над определена стойност. В същото време посочи, че токът в България е все още скъп, като през 2023 г. средно той е бил два и половина пъти по-скъп от средната му стойност през 2019 г. Освен това в сегмента "Ден напред" той е с цена, която е с 13.5% над средната за ЕС.

Допълни, че за бизнеса е важно да има национален пазар на емисии парникови газове, което ще улесни търговията с тях и процесът по декарбонизация ще бъде по-ефективен. Посочи, че има нужда от повишаване на ефективността на държаните енергийни дружества. Сега, по думите му, се живее ден за ден, цената за което се плаща от всички. Посочи, че е нормална практика за цяла Европа всички да купуват ток на пазарна цена, а държавата да заделя парите от данъците, за да подпомага бедните да си плащат сметките по ясен критерий. "Няма логика аз да си плащам тока за басейна на цена два пъти по-ниска отколкото купува ток Васил Велев за неговите предприятия. Това трябва задължително да се промени", обяви той. Досега само битовите клиенти не са минали на свободния пазар на ток, а с промени, приети заедно със Закона за държавния бюджет за 2024 г. отново бяха върнати на регулирания пазар храмове, училища и др.