Комисията за защита на потребителите скоро ще излезе с доклад за това как да се постъпи с текста от общите условия на мобилните оператори, който им позволява едностранно да индексират цените с размера на инфлацията. Това се разбра от думите на председателя на комисията Стоил Алипиев по време на открито заседание.

Участници в него го призоваха да задейства съдебна процедура чрез колективен иск, чрез която да бъдат обявени за неравноправни клаузите в общите условия на мобилните оператори, които им позволяват да вдигат цените с размера на инфлацията. Аргумент в тази посока е обстоятелството, че ако такъв иск бъде заведен от страна на потребителски организации или отделни хора, то това ще отнеме между 3 и 5 години на съда да се произнесе на всички инстанции. А ако процедурата се инициира от комисията, то това скъсява значително сроковете.

Общата оценка на участниците в дискусията бе, че потребителите не могат да влияят на тази или други клаузи в общите условия на мобилните оператори и следователно са в слаба позиция.

По време на заседанието на няколко пъти членът на комисията Константин Арабаджиев, който неотдавна обяви, че напуска, но още заема поста, посочи, че е имало поне три докладни записки по темата с тази клауза в общите условия, но те не са били представяни на заседания на комисията от председателя. Алипиев отвърна, че всеки член на комисията може да внася такива докладни по време на заседанията.

Че клаузата за индексиране на таксите на мобилните оператори с инфлацията е неравноправна, е позиция, която заеха представителите на повечето официални институции, които бяха на заседанието, с малки изключения.

Представителят на националния омбудсман обяви, че клаузата е категорично неравноправна. Нина Бояджиева, директор на дирекция в институцията, напомни, че не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да й влияе. При това положение въпросният текст излиза, че е във вреда на потребителите. В допълнение на това тази клауза предполага промяна на цените само в посока нагоре, което води до неоснователно обогатяване на мобилните оператори. Потребителят не може да се откаже, защото ще отиде при другия, който също си е индексирал цените. Допълни, че така са структурирани общите условия, че потребителят не се налага изрично да се съгласи с точно този текст, както е например при съгласието да се обработват лични данни или при срока на договора.

Тъкмо липсата на индексация на таксите по договорите, когато има дефлация, посочи в позицията на Министерството на икономиката и Емил Алексиев, директор на дирекция "Политика а потребителите" в Министерството на икономиката и индустрията. В същото време той отбеляза, че мобилните оператори безспорно имат право да индексират цените си и това е потвърдено с решение на съда на ЕС. Той обаче подчерта, че това не изчерпва казуса, който надхвърля рамките на българското законодателство.

Позицията на ведомството е, че за да не бъде неравноправна клаузата, позволяваща индексация на таксите, трябва да са налице кумулативно три условия: тази възможност да е описана по начин, който позволява предвиждане на промяната; да е фактически обоснована и да не зависи от субективната оценка на мобилния оператор и да е предвидено намаление на таксата, ако инфлацията е спаднала през съответната година. Алексиев обясни, че за министерството първи две изисквания са налице, но не и третото.

Мая Манолова, която освен дългогодишен депутат, но в миналото бе и национален омбудсман, от името на гражданския проект "Изправи се.БГ" обяви, че е налице недобросъвестно поведение от страна на мобилните оператори. Тя обоснова това с нарушението според нея поне на 5 текста от Закона за защита на потребителите. На свой ред спомена и директивата за неравноправните клаузи. "Тук не трябва да има съмнение за неравноправност", обяви тя. Посочи, че организацията, която оглавява, е подготвила предложения как да действа Комисията за защита на потребителите. Те включват указания от страна на председателя й към операторите до 14 дни да отменят тази клауза, за което основание дава член от закона, по който работи комисията. Според Манолова, която е юрист, ако това не се случи във въпросния срок, комисията има пълно право да отмени със свой акт въпросните условия.

Тя обяви, че в Закона за защита на потребителите неправилно е транспонирано европейското законодателство, като вместо санкция 4% от оборота, получен при прилагане на неправомерни клаузи, или 2 млн. евро, е предвидена административна такса от едва 50 хил. лв.

Манолова предлага и Министерството на икономиката, в чийто ресор е защитата на потребителите, да внесе предложение за промени в Закона, което да позволява европейски санкции за случаи, в които клаузи бъдат обявени за нищожни от съд.

По нейни изчисления оборотът, натрупан от мобилните оператори с индексациите през последните 3 години, е общо 120 млн. лв., освен това настоя да се създаде национален регистър на неравноправните клаузи.

На заседанието председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Иван Димитров напомни, че ведомството не контролира съдържанието на общите условия в договорите на мобилните оператори с техните клиенти от 2007 г. Тогава е изменен Законът за електронните съобщения според съответната европейска директива и с това отпада това правомощие на регулатора. До 2011 г. операторите са предоставяли за сведение общите си условия и след това и тази практика е прекратена.

Сред поканените не бяха представители на Комисията за защита на конкуренцията, затова остана без ответна реплика твърдението на Емил Георгиев, председател на Федерацията на потребителите в България. Той обяви, че за себе си е убеден, че става дума за картелно споразумение между трите телекома. Той изрази учудване от бездействието по темата на редица държавни институции, сред които Министерството на икономиката, което според него може да наложи забрана за прилагането на тази клауза. "Забравяме, че два от операторите - "Виваком" и А1, са били спонсори на футболни клубове. Това означава, че печалбите там са огромни", заключи той. "След като имат такива големи разходи, защо продължават да бъдат спонсори на футболни отбори, нали имат разходи?!", попита риторично той.

На свой ред обяви, че един потребител, ако се откаже от договора си при индексация на цената, не може да отиде никъде освен при друг, който също я е повишил, и така се оказва в ситуация, известна като "Параграф 22". Отчете, че има разминаване между практиката в ЕС и условията за българските потребители. Призова всички заедно да подадат жалба до съда, че са против "този терор на мобилните оператори". Димитър Деков от Сдружение за правна помощ на потребителите обяви, че организацията се присъединява към становищата на държавните институции, като приема, че въпросната клауза е неравноправна, защото едностранно се налага и при това без намаление, когато инфлацията спада. Смята, че вече има съдебни решения в тази посока, които ще растат като брой. Засега обаче никое от тези решения не е окончателно. Допълни, че освен това трябва да е ясно с коя инфлация е индексацията. Повод за думите му е това, че "Виваком" вдигна цените си с годишната инфлацията, а Yettel - със средната годишна, която е над два пъти по-висока.

Дългогодишният председател на Комисията за защита на потребителите Дамян Лазаров, който сега представлява Национална асоциация за защита на потребителите, обяви, че с решение на комисията от 2021 г. спорната клауза е била обявена за равноправна. Като се застрахова няколко пъти, че не защитава мобилните оператори, посочи, че ако тази клауза я нямало през 1996 г., когато в страната имаше хиперинфлацията, те са щели да фалират. Освен това те я ползват за пръв път през последните години, когато бяха ощетени от пандемията, а после и инфлацията се повиши значително. Според него клаузата не трябва да бъде премахвана, а коригирана. "Ако кажем, че мобилните оператори са крадците, трябва да кажем, че държавата през 2021 г. ги е защитила", обяви той.