Представители на природозащитната общност, на рибарите и туристическия бранш (хотелиери и ресторантьори) разкритикуваха остро законопроекта за енергията от възобновяеми източници (ВЕИ) в морските пространства, като по време на кръгла маса в парламента заедно с депутати от опозицията призоваха депутатите, които са го внесли, да го оттеглят.

Кръглата маса беше организирана от депутата от "Продължаваме промяната - Демократична България" Ивайло Мирчев, един от вносителите на законопроекта, но той не присъства на срещата. От своя страна председателят на енергийната комисия Делян Добрев (ГЕРБ), който е съвносител на текстовете, отбеляза, че докато не видят всички становища, няма да приключат с гледането на законопроекта на второ четене в комисията.

Законопроектът за ВЕИ енергията в морските пространства беше приет на първо четене от парламента на 25 януари, като срещу него се изказаха депутати от опозиционните партии "Възраждане", БСП и "Има такъв народ", според които ветрогенераторите ще съсипят природата и ще ударят туризма по Черноморието.

В дискусията бяха отправени обвинения за лобизъм, а също така бяха изказани притеснения за ефекта върху туризма и за спад в цените на имотите.

Петко Ковачев от природозащитната организация "Зелени закони" коментира, че този закон се внася втори път в "твърде некачествена форма", като по думите му всъщност той поставя много сериозни въпроси не толкова за перките в морето, а за това как се правят законите в сектор енергетиката като цяло.

Ирина Матеева, отговорник по европейските политики на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), припомни, че има евродиректива, която изисква предварително планиране и създаване на карта на ВЕИ накъде трябва да се насочи инвеститорският интерес. Тя настоя парламентът да се съсредоточи върху транспониране на директивата, а въпросният законопроект да бъде оттеглен. Според нея ветрогенераторите пряко убиват птиците, но също така те губят местообитание, защото не ходят там, където се перките.

Срещу законопроекта се изказаха и други природозащитници - Петко Цветков от Българска фондация Биоразнообразие, Димитър Куманов от сдружение "Балканка" и Тома Белев, който е съпредседател на "Зелено движение", което е част от "Демократична България".

Рибарят Емил Милев от "Черноморски изгрев" също поиска законопроектът в този му вид да бъде оттеглен. Коментира, че като рибар не го интересува дали ветрогенераторите ще се виждат от брега, а колко ще бъде нарушено екоравновесието в морето. По думите му с изграждането на вятърни паркове ще бъдат ограничени рибните полета. Три-четири офшорни парка ще ни вземат над 20% от територията на морето, настоя той и допълни, че където се изгради такъв парк, където минава кабел, там риболов няма.

Атанас Карагеоргиев от Съюза на хотелиерите в "Златни пясъци" и "Св. Константин и Елена" изтъкна, че вносителите на закона обричали целия бранш на гибел. Вятърни паркове има в Северно море, но там няма развит туризъм, отбеляза той и допълни, че 10% намалявали цените на имотите, само като се заговори за перки, а с 50-70% когато започнат да се строят. Става въпрос за лобистки интереси, смята Карагеоргиев.

От своя страна председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов каза на Александър Симидчиев ("Продължаваме промяната - Демократична България"), който модерираше дискусията, вносителите да не очакват никой от туристическия бранш да ги подкрепи, а нови избори рано или късно ще да има, предупреди той. "Този закон трябва да бъде изтеглен, да седнат всички хора, които са тук, да го напишат заедно", настоя той и допълни, че конкурентите на България в туризма - Гърция, Хърватия и Черна гора - нямали перки в морето.

Според Симидчиев ефектът върху туризма щял да е или минимален, или никакъв, защото перките няма да се виждат от брега. Думите му предизвикаха бурни негативни реакции.

Мартин Владимиров, който е енергиен експерт в Центъра за изследване на демокрацията, посочи, че тяхно изследване от 2021 г. показва, че България има огромен потенциал за развитие на вятърна енергия в Черно море, но до 2040 г. не могат да бъдат построени централи от повече от 3 до 4 гигавата мощности. Той посочи четири възможни зони за разполагане на вятърни паркове - близо до Шабла, до Варна, до Обзор и дълбоко до българо-турската граница. Според Владимиров България е единствената страна в Европейския съюз, която не е предприела действия за развитие на офшорна вятърна енергия. Той каза, че потенциалните зони се оценявали на 22 млрд. евро и щели да се създадат около 27 хил. работни места във Варна. Вятърните турбини са разположени на минимум 12 мили от брега и според Владимиров те не би трябвало да се виждат от плажа.

От своя страна икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт отбеляза, че предвидената продължителност на концесионния договор до 30 г. е много голяма, като навсякъде била между 10-12 години. "Народното събрание трябва да поиска анализ на приходите и разходите на Фонд "Сигурност на енергийната система" и ангажиментите за следващите години", препоръча той и добави, че трябва да отпадне текстът, според който регулаторът изготвя прогнозна цена на електроенергията от ветрогенератори на база на европейската енергийна борса.

Депутатът от БСП Борислав Гуцанов настоя "този опасен и срамен закон" да бъде оттеглен. Коментира, че около 250 хил. души са заети в туризма и най-вероятно този дял от икономиката щял да бъде подложен на риск. Вятърните паркове ще бъдат разположени близо до брега, в 6-милната зона, това е по-малко от 12 км. Ако ги разположиш по-навътре в морето, ще струва на инвеститорите много пари, посочи той.

От своя страна депутатът от "Възраждане" Коста Стоянов коментира, че на практика перките в морето щели да унищожат рибарския сектор. Къде са становищата на кметовете, местните общности, защо ги няма, попита Стоянов вносителите на закона. И според него законопроектът е лобистки, като призова той да бъде оттеглен.