По-малко от 4 месеца преди юли, откогато пазарът на електроенергия напълно се либерализира, има редица проблеми за всички участници на него. Единствено битовите потребители засега няма да бъдат засегнати. До края на 2025 г. те ще продължат да плащат ток по регулирани цени.

Междувременно обаче техните снабдители - настоящите електроразпределителни дружества, ще бъдат изправени пред големи предизвикателства като последното, което бе публично обявено днес, е, че Фондът за сигурност на енергийната система е с дефицит 1 млрд. лв. Това означава, че в него няма пари да плаща компенсации, а към получаващите ги от 1 юли ще се присъединят и въпросните снабдители.

В напрегнатата политическа обстановка изобщо не е известно какво решение и кога ще бъде намерено, държавните структури работят в несигурност дали редовно правителство ще продължи да има, а регулаторът работи в съкратен състав.

Фондът за сигурност на електроенергийната система бе създаден през юли 2015 г. В него бе предвидено да влизат приходите от търговия с въглеродни емисии, както и 5% от ежемесечните приходи от продадената електроенергия от ВЕИ производителите. Средствата в него пък по закон се използват за покриване на текущия дефицит в НЕК от изкупуването на електроенергия по преференциални цени, което има за цел да намали цената за задължения към обществото.

По време на дискусията, в която участваха всички заинтересовани, председателят на енергийната комисия в Народното събрание Делян Добрев към множеството неразрешени към този момент проблеми добави още един, като обяви, че никой не говори за това, но във Фонда за сигурност на електроенергийната система има дефицит 1 млрд. лв. По тази причина през февруари получаващите компенсации от него - НЕК, производителите на енергия от ВЕИ и топлофикациите, са получили едва 75% от полагащите им се компенсации.

Причината за дефицита е това, че от края на 2023 г. започна поевтиняване на борсовата цена на тока до 150 лв. за мегаватчас в момента при заложена прогнозна за годината от регулатора КЕВР 250 лв. средно, което изкривява прогнозата за приходите и съответно невъзможност да се плащат полагащите се по закон разходи. В допълнение на това заради спада в цената на въглеродните квоти, които България продава в големи количества, приходите и по това перо се свиват двойно, след като цените от около 100 евро се сринаха до 50 евро. Причината за това е, че в по-развитата част на ЕС страните се стремят в съкратени срокове да се отърват от въглищните централи, поради което спада интересът към покупка на тези квоти.

След напускане на дискусията пред репортери Делян Добрев придаде политическа окраска на проблема, като насочваше редица въпроси към "Продължаваме промяната", защото неговата партия не била в управлението, и обяви също, че излишъкът от 1 млрд. лв., с който бюджетът приключи февруари, е фалшив и става дума за "кух приход" - сума прехвърлена от предишната година. Като по този начин обяви, че явно в бюджета няма свободни пари, които да се ползват за компенсации за тока.

В отговор на въпрос обяви, че ако трябва дефицитът във фонда да се компенсира през крайната цена на тока, до което се надява да не се стигне, тогава той трябва да поскъпне с 15-20% за всички. Това може да стане, като във фактурите отново се въведе графата "Отговорност към обществото" на стойност 30 ст. за киловатчас.

Заключи, че става дума за хроничен дефицит, който ще продължи и следващите години.

Според оглавяващия Фонда за сигурност на електроенергийната система Диан Червенкондев, бивш депутат от ГЕРБ, картината не е така тежка. Обясни, че се водят разговори и с Министерството на енергетиката, и с Министерството на финансите за помощ за попълване на нужните суми във фонда, ако се наложи. Пари от бюджета да се използват за целта е възможност, която дава Законът за енергетиката.

В допълнение успокои, че дефицитът е временно положение и че към 1 юли, когато пазарът на ток напълно се освобождава, ще има пари за компенсиране на крайните снабдители. Към момента в тази роля по отношение на битовите клиенти се явяват трите електроразпределителни дружества.

Те ще трябва да получават компенсации, ако пазарната цена на тока, която те ще купуват за битовите клиенти е по-висока от базовата стойност на електроенергията, която предстои Министерският съвет да определи. Тя идва на мястото на определяната досега от КЕВР регулирана цена на тока.

Според Червенкондев отчисленията, които производителите на ток правят заради свръхпечалбата, която формираха с поскъпването на тока, са целеви - тъкмо за изпащане на компенсации. Той не посочи какви са натрупаните суми по тази линия, доколкото на бизнеса заради спадналата цена на тока не се плащат компенсации от известно време. С приходите по това перо той успокои, че няма основания за притеснение, че няма да може да бъдат компенсирани крайните клиенти, ако още от 1 юли това се наложи.

За момента не е известно и колко пари трябва за целта - защото трябва да е известна базовата стойност на електроенергията в какво съотношение е с пазарната цена.

По време на кръглата маса той посочи, че вероятно ще се наложи на крайните снабдители да се плаща в аванс и след това да се прави изравняване, защото трябва да се проверят 5 млн. издадени на битовите потребители фактури. Компенсациите за бизнеса се правят по същия механизъм.

Председателят на регулатора Иван Иванов обяви, че е категорично против да бъде променяна цената за битовите потребители с решение на КЕВР в периода преди 1 юли. "Защото няма мотивиран отговор, който да дам на потребителите, че цената им се увеличава, за да се осигурят средства за преференциалните цени - било за електроенергията, произвеждана от топлофикациите, като когенерация, било за производителите на възобновяема енергия, било заради американската централа Ей И Ес, обясни той.

Изрази надежда, че ще се намери решение, така че да не се стига дотам.

За него решението е пари да дойдат от бюджета. "Както фондът подпомогна правителството в неговата програма за подпомагане на небитовите потребители по време на голямата енергийна криза, сега този жест може да бъде върнат към фонда, защото това ще бъде в интерес на потребителите", смята Иванов.

Вече от няколко месеца електроразпределителните дружества, които са крайни снабдители за бита на този етап, се притесняват от неяснотата покрай това как ще сработи целия механизъм от 1 юли. Една от причините е, че в момента всички по веригата се разплащат с известно закъснение, но оттогава НЕК престава да бъде обществен доставчик, а се превръща в търговец. Това означава, че дружествата трябва да имат пари всеки ден да купуват ток за бита, а ще си получат парите от домакинствата и компенсациите от фонда с голямо закъснение. Още повече че става дума за огромен брой фактури, които никое дружество не издава на една дата, а клиентите му са разпределени по този признак на 4 или 5 дати. В това време се очертава недостиг от оборотни средства, които дружествата ще трябва да осигурят от заеми, обясни Карел Крал, главен изпълнителен директор на "Електрохолд България".

По време на кръглата маса се разбра, че е възможно да се предвиди механизъм за по-често от веднъж месечно получаване на компенсации, но все още механизмът не е готов. Засега не е известно още какво да се включва във фактурата, ДДС на клиента към коя цена да се изчислява - пазарната, по която е купен токът, или базовата стойност, тъй като за разликата дружествата ще бъдат компенсирани.

В дискусията се разбра, че към 1 юли компенсация няма да има, а тя ще е налична на по-късен етап и дотогава дружествата сами ще трябва да се справят. В същото време дружествата не са ограничени от закона от коя борса ще купуват тока - в България или в чужбина и на кой сегмент. Това означава, че ако не се купува на "Ден напред", няма да се налага дружествата да плащат всеки ден за тока. Компенсациите обаче ще се определят на база цената в платформата "Ден напред". Целта е да няма възможност купувачите да лавират между отделните сегменти и да заявяват по-високи компенсации.

Председателят на КЕВР Иван Иванов, който бе излязъл в пенсия, но се наложи да се върне на поста, след като съдът оспори назначения на поста от кабинета "Петков", добави към пейзажа от проблеми още няколко. Отбеляза, че усилено се работи по адаптирането на няколко наредби, така че да определят правилата, по които ще се работи след 1 юли. Даде пример с една от наредбите, в състава на която има таблици, обхващащи 400 страници, което налага членове на регулатора да работят и през уикенда.

Допълни, че работата се затруднява и от това, че съставът на регулатора бе намален на петима души, и има трима, които отговарят за електроенергийния сектор. Ако един е в отпуска, а втори - болен, то на заседание остава само единият и председателят. "Когато има повече комисари на дискусия, тя е много по-рационална", добави той. Иванов все пак отбеляза, че въпреки че от началото на годината България се е превърнала в нетен вносител на ток заради спада в цената, това не е довело до сътресения на пазара. Също няма сътресения и заради това, че ТЕЦ "КонтурГлобал" спря работа, тъй като изтече договорът й с държавата, по който тя бе длъжна да купува на преференциални цени произвеждания скъп ток от въглища.

Договорът на Ей И Ес изтича в края на 2026 г.

Венцислав Марков от НЕК пък посочи, че от 1 юли компанията спира да е обществен доставчик, но остават задълженията й по изкупуване на ток на преференциални цени държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" и ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово", а в никакъв нормативен акт не е описано по какъв механизъм ще им плаща.