Парламентът задължи финансовия министър да запълни огромна дупка в енергиен фонд
Народното събрание възложи на финансовия министър да предприеме необходимите действия за покриване на оперативния дефицит от 1 млрд. лв. във фонд "Сигурност на електроенергийната система" в срок до 31 март. Предложението за фиксиране на сумата беше от Жечо Станков (ГЕРБ-СДС) и то беше подкрепено от 159 народни представители от ГЕРБ, ДПС, "Възраждане", БСП и "Има такъв народ", 51 от "Продължаваме промяната - Демократична България" гласуваха "против", а трима от същата група се въздържаха, съобщи БТА.
Станков е и номинацията за министър на енергетиката на ГЕРБ. За дефицита във фонда пък се разбра от Деян Добрев, също депутат от ГЕРБ и председател на енергийната комисия в Народното събрание. На конференция наскоро, на която се обсъждаше промяната на пазара на електроенергия, която предстои от 1 юли, той обяви, че никой не говори за този дефицит, а покриването му може да стане или чрез поскъпване на тогава с около 20%, или с пари от бюджета. Председател на фонда е Диян Червенкондев, бивш депутат от ГЕРБ, който пред репортери омаловажи дефицита и обяви, че той е само временен.
Фондът за сигурност на електроенергийната система бе създаден през юли 2015 г. В него бе предвидено да влизат приходите от търговия с въглеродни емисии, както и 5% от ежемесечните приходи от продадената електроенергия от ВЕИ производителите. Средствата в него пък по закон се използват за покриване на текущия дефицит в НЕК от изкупуването на електроенергия по преференциални цени, което има за цел да намали цената за задължения към обществото.
Причината за дефицита е това, че от края на 2023 г. започна поевтиняване на борсовата цена на тока до 150 лв. за мегаватчас в момента при заложена прогнозна за годината от регулатора КЕВР 250 лв. средно, което изкривява прогнозата за приходите и съответно невъзможност да се плащат полагащите се по закон разходи. В допълнение на това заради спада в цената на въглеродните квоти, които България продава в големи количества, приходите и по това перо се свиват двойно, след като цените от около 100 евро се сринаха до 50 евро. Причината за това е, че в по-развитата част на ЕС страните се стремят в съкратени срокове да се отърват от въглищните централи, поради което спада интересът към покупка на тези квоти.
БСП също използва темата, за да внуши, че токът за бита ще поскъпне от 1 юли и че трябва пълната либерализация на пазара на ток да не бъде от 1 юли, а година по-късно. Реално битът няма да излезе на свободния пазар от 1 юли, а от 2026 г. Поне такъв е срокът, записан в момента в Закона за енергетиката. Дотогава цената на тока за домакинствата ще е регулирана, но по различен начин от сега.
Повече по темата четете тук.
В мотивите към доклада на парламента днес е записано, че с писмо от 28 февруари т.г. председателят на фонд "Сигурност на електроенергийната система" информира министъра на финансите за наличие на ликвидни проблеми и невъзможност да изпълнява вменените му задължения съгласно Закона за енергетиката. Това води до затруднения при разплащанията между участниците в енергийния отрасъл и е предпоставка за верижна неплатежоспособност при енергийните дружества.
Депутатите от "Възраждане" също възприеха тезата, че министърът на финансите е източил фонда. Според депутата Йордан Тодоров за последните години са били източени 4 млрд. лв., добави той.
Искрен Арабаджиев от "Продължаваме промяната - Демократична България" обяви, че не е източена енергетиката, а парите, внасяни от фирмите, формирали свръхпечалба от високите цени на тока, са се върнали като помощи за бизнеса, който трябваше да го плаща.
"Този бизнес, който трябваше на плаща 800 лв. на мегаватчас, но в крайна сметка не го направи, именно заради усилията и на държавата, със средства на данъкоплатците и на самите печалби от енергийните дружества от свръхпечалбите, които те реализираха, тези средства се върнаха обратно в бизнеса, така че те да могат да плащат по 200-250 лв. за мегаватчас", обяви Арабаджиев, цитиран от БТА.
Депутатите от "Има такъв народ" също защитиха тезата, че ако финансовият министър, когото атакуват от години, не възстанови парите във фонда, тогава Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще бъде принудена да повиши сметките на битовите потребители и бизнеса. Това обяви от трибуната Павела Митова от партията на Трифонов.
Реформата за началото на либерализацията на енергийния пазар не е наложителна и тя ще доведе до хаос, коментира по време на дебата Драгомир Стойнев "БСП за България". Според него тази реформа трябва да се отложи с още една година, за да се изготви хубав модел.
Сега е моментът да върнем този своеобразен заем, който енергийният сектор даде, за да поддържаме илюзията, че имаме успешна бюджетна политика, коментира Красимир Вълчев от ГЕРБ, който в последния кабинет на партията бе министър на образованието. Обяви, че в много сектори има скрит бюджетен дефицит.
Фондът не зависи от бюджета, а от ценови решения на КЕВР, заяви Радослав Рибарски от "Продължаваме промяната - Демократична България". По думите му тези ценови решения определят приходната и разходната част на този фонд.
Във фонда се предвидени над 1.1 млрд. лв. за топлофикационни дружества, за НЕК са предвидени 850 млн. лв., даде примери той. Цената, на която "Топлофикация София" продава своята електроенергия, е 995 лв. на мегаватчас, а компенсацията, която получава за всеки мегаватчас, е 715 лв. Няма как този фонд да оцелее с такива цени, като купува енергия за 995 лв. на мегаватчас, посочи депутатът. По думите му в топлофикацията получават своите премии, докато общественият доставчик НЕК, който изкупва енергията за бита, не получава своите средства и това отваря допълнителен проблем в българската енергетика.
За да се балансира бюджетът на фонда, се очакваше КЕВР да преоцени прогнозите си, довели до дефицита в него, но това не стана.