Бизнесът, който изкупува гъби и горски плодове от събирачи - физически лица, недоумява защо смислена промяна, за която се чака толкова време и изсветлява произхода на стоката, ще бъде отменена. Това е напът да направи Народното събрание в последния си работен дени пред ваканцията, в която излиза заради предстоящите избори.

Самият законопроект бе внесен изненадващо преди седмица на заседанието на бюджетната комисия от Йордан Цонев, ДПС и Теменужка Петкова, ГЕРБ. Същите са вносителите и на изненадващите промени в Закона за хазарта, които също в спешен порядък минаха вече на първо четене, а второто е насрочено за днес.

Катастрофа. Така няколкото организации на заетите в сектора на събирането на гъби, трюфели, горски плодове единодушно определят намерението на парламента да отмени данъка, който е облекчение за сектора, вади от сивия сектор стоката и лесно да бъде плащан от нискограмотните, които го дължат. Затова и две от 9-те организации още през миналата седмица изпратиха отворено писмо до всички институции, в които изразяват тревогата и недоумението си от случващото се.

Алтернативният данък се отнася за събирачите на гъби и горски плодове, които не са търговци, и е въведен от 1 януари тази година в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Плаща се всеки месец, в който берачът смята да събира гъби и плодове - 30 лв. Ако няма намерение, не плаща. В пакет с него събирачът плаща и горска такса от 36 лв. с ДДС както и социалноосигурителна вноска от

92.37 лв. и здравно осигурителна вноска от 37.32 лв. Общата стойност на сумата в пакет за на тези

четири плащания е 195.69 лв. Прието е социалните и здравните осигуровки да се начисляват за 4-

часов работен ден.

Събирачите правят заявление към едно от шестте държавни горски предприятия по електронен път или на място. До три дни получават разрешително за добив по електронен път или на място в посочено в молбата горско стопанство към съответното държавно горско предприятие, към което е отправена молбата за разрешително за добив на гъби, трюфели и горски плодове.

В доклада на Комисията по бюджет и финанси пък се твърди друго - че този вид стопанска дейност засяга близо 30 хил. регистрирани, за които данъкът се явява непосилен и явно несправедлив. Алтернативният данък е дължим преди реализиране на продукцията и е силно зависим от климатични условия, се отбелязва още в доклада. А освен това този ред създава допълнителна административна тежест за държавните горски предприятия, която е неоправдана. "Те, издавайки разрешителните за съответния месец, са задължени да удържат, декларират и внасят задължителните осигурителни вноски и алтернативен данък", обясняват още мотива си вносителите. Представителите на Министерството на финансите обявиха при първото четене на проекта в бюджетната комисия, че по принцип подкрепят промяната, само обърнаха внимание да не се получи вакуум след изменението.

От бранша припомнят за сравнение картината до началото на тази година. Дотогава всички събирачи трябваше да плащат както и останалите хора плосък данък от 10% при 40% нормативно признати разходи. Дължимата сума трябваше да внасят сами, отделно да си направят отчисления за социално и здравно осигуряване и да си ги внесат по съответните сметки.

Всичко това караше берачите, за да си спестят данък, социалноосигурителни и здравни вноски, да продават горски гъби и плодове, без да представят своите лични данни. Много от събирачите бяха мотивирани да не обявяват доходите си, защото бяха регистрирани като социално слаби и получаваха различни помощи от държавата, посочва Донков. Допълва, че голяма част от събирачите са с нисък образователен статус и не са в състояние да попълнят данъчната си декларация. Всичко това в крайна сметка води до невъзможност за купувачите (преработватели и търговци) да осигурят произход на купената от тях стока поради отказа на събирачите да предоставят своите лични данни и да подпишат протокола за продажба.

Донков напомня, че това е процес, който започва още от 1990 г., откогато всяка фирма се опитва да осигури произход на стоката, купена от събирачи. Едни фирми поемат за своя сметка разходите на събирачите, което ги прави "крайно неконкурентни", а други се поддават на изкушение и прибягват към използване на услуги на фирми, които им издават фиктивни фактури за произход на купените гъби. В бранша са известни като "ДДС фирми". Те са в апогея си в периода 2010-2022 година. Отказът на събирачите да обявяват продажбите си според браншовици изтласква целия сектор в сивата зона.

В резултат на международни разследвания на външни служби, започнали от Италия, и последвали действия и в България, е разбита структура на такива фирми. Затова и в края на 2022 г. 9-те бранша и впоследствие включването на нови организации в сектора започват разговори с Министерството на земеделието и на финансите за промяна в данъчното облагане, за да може дейността по събирането да излезе на светло. Така алтернативният данък става факт.

В средата на януари започва сезонът за добив на зимен трюфел. Непонятно за бранша Министерството на земеделието се бави с издаването на наредба, която да прилага новия ред за подаване на данни от събирачите, като наредбата се бави до средата на март.

Оказа се, че Министерството на земеделието няма желание да приложи закона и отказва да поеме дейността по събиране на горски такси, алтернативен данък и отчисленията за социално и здравно осигуряване, посочва Донков пред "Дневник".

В това време за бранша са загубени два месеца, в които не може да започне да работи, тъй като поделенията на ведомството не издават разрешителни. В това време държавата също губи пари от данъци, идващи от продукция, която е изцяло експортно ориентирана.

В това време Министерството анонсира, че ще изготви предложение за промените на промените, но след отпор от сектора в крайна сметка от 1 април започва издаването на разрешителни.

От бранша вижда и предизборен аргумент в отмяната, който обаче може да убеди хората, които не си дават сметка, че е по-неизгодно за тях да плащат плоския данък вместо алтернативния. "В случая ние сме използвани, за да се отхвърли ангажимента по тази дейност на държавните горски предприятия. Също така, отново ни връщат в схемата на беззаконие, от която успяхме да излезем. Много безотговорно и безчовечно!", заключава Донков. В допълнение връщането към старото положение отново ще постави под въпрос произхода на събраните продукти.